Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

несъответствие в иначе стройната парадигма на моя нов стар живот:
отчетливо си спомнях думите на дон Хуан, че съм напуснал
магьосническия свят само академично и че пак ще се върна. Помнех и
бях записвал всяка дума от нашите беседи. Според нормалната ми
линейна памет и разум дон Хуан никога не беше казвал такова нещо.
Как тогава можех да си спомням неща, които никога не са ставали?
Напразно си блъсках ума. Тези псевдоспомени бяха достатъчно
странни, за да ме накарат да се замисля, но после реших, че няма
смисъл. Доколкото разбирах, аз бях напуснал света на дон Хуан.
Следвайки препоръките на дон Хуан за отношението ми към
хората, които по един или друг начин са ми правили добро, аз стигнах
до едно потресително за мен решение: да почета приятелите си и да им
благодаря, преди да е станало прекалено късно. Под въпрос оставаше
обаче случаят с моя приятел Родриго Къмингс. Но едно произшествие
с него разтърси из основи моята парадигма и тя се разлетя на късчета
до пълно разпадане.
Отношението ми към Родриго Къмингс се промени коренно,
когато престанах да се надпреварвам с него. Открих, че с най-голяма
лекота мога да проецирам себе си стопроцентово в която и да било
постъпка на Родриго. Всъщност аз бях същият като него, но не знаех
това преди да престана да се състезавам с него. Едва тогава истината
ми се очерта с влудяваща яснота. Едно от основните желания на
Родриго беше да завърши колежа. Всеки семестър той се регистрираше
в университета и се записваше за толкова курсове, колкото се
разрешаваше. После, в течение на семестъра, той ги изоставяше един
по един. Понякога изобщо зарязваше университета. Друг път ще
издържи някой курс от цели три семестъра, за да се провали пред
самото завършване.
По време на последния си семестър той бе записал курс по
социология, понеже му допадаше. Наближаваше последният изпит.
Каза ми, че има на разположение три седмици, за да учи и изчете
учебника за този курс и че това било прекалено много време за
някакви си шестстотин страници. Той се смяташе за скоростен читател
с висока степен на запаметяване — по негово мнение имал почти
стопроцентово фотографическа памет.
Решил, че има премного време преди изпита, той ме помоли да
му помогна да преустрои автомобила си, за да му е по-удобно при