Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

този израз на искрено възхищение, обаче ми отправи едно странно
предупреждение.
— Не се възхищавай на хората отдалеч — каза той. — Това е
най-сигурният начин да създадеш едно митологическо същество. Иди
по-близо до своя професор, разговаряй с него, виж какъв е като човек.
Изпитай го. Ако поведението на твоя професор следва убеждението, че
е човек, който ще умре, тогава всичко, което прави, без значение колко
странно би могло да изглежда, трябва да е обмислено предварително и
окончателно. Но ако всичко се окаже просто думи, тогава той не струва
и колкото едно развалено яйце.
Безкрайно се засегнах от това според мен коравосърдечие на дон
Хуан. Помислих си, че може би донейде ревнува заради чувствата ми
към професор Лорка. Щом тази мисъл се формулира в ума ми,
почувствах облекчение — обясних си всичко.
— Кажи ми, дон Хуан — опитах се да приключа разговора ни в
друг тон, — какво всъщност представлява съществото, което ще умре?
Много пъти си ми говорил за това, но всъщност не си ми давал
определение.
— Човешките същества са същества, които ще умрат — каза той.
— Магьосниците твърдо смятат, че единственият начин да се справяме
с този свят и с нещата, които правим в него, е като приемем напълно,
че сме същества на път да умрем. Без да сме приели това основно
схващане, нашият живот, всичките ни действия и светът, в който
живеем, са неконтролируеми.
— По нима простото приемане на това води до толкова важни
последици? — попитах с псевдопротестиращ тон.
— Можеш да се обзаложиш на това с живота си! — усмихна се
дон Хуан. — Обаче номерът не е просто да го приемем. Трябва да
въплътим на практика това убеждение и с него да изживеем целия си
житейски път. Магьосниците от всички времена са казвали, че мисълта
за смъртта ни е най-отрезвяващата мисъл па света. Грешката ни като
човешки същества — а това е грешка, която се повтаря от незапомнени
времена — е, че без много-много да сме говорили за това, ние вярваме,
че сме влезли в царството на безсмъртието. Държим се така, все едно
никога няма да умрем — това е една хлапашка дързост. Но по-вредно
от това чувство за безсмъртие е съпровождащото го чувство, че можем
да обхванем цялата непостижима Вселена с ума си.