Едно ужасно противостояние на две идеи ме приклещи в мъртва
хватка: мъдростта па дои Хуан и знанието на професор Лорка. И двете
бяха трудно разбираеми, всеобхватни и крайно привлекателни. Не ми
оставаше нищо друго, освен да следвам хода на събитията, където и да
ме отведе.
Последвах буквално съвета на дон Хуан да се сближа с професор
Лорка. Цял семестър се опитвах да намеря достъп до него и да
поговорим. Чаках благоговейно пред кабинета му в неговите приемни
часове, но той никога не намери време за мен. Но въпреки че не
успявах да разговарям с него, аз продължих все така безрезервно да му
се възхищавам. Дори се примирих, че няма никога да разговаря с мен.
Това нямаше значение, важното бяха идеите, които черпех от
великолепните му лекции.
Докладвах на дон Хуан всичките си интелектуални находки. Бях
изчел много литература над познавателния процес. Дон Хуан настоя
повече от всякога да установя пряк контакт с подбудителя на моята
интелектуална революция.
— Наложително е да разговаряш с него — каза той с настойчив
тон. — Магьосниците никога не се възхищават от някого във вакуум.
Те говорят с хората, опознават ги. Установяват отправните си точки.
Сравняват ги. А ти се държиш малко хлапашки. Възхищаваш се от
разстояние. Нещо подобно се случва с мъж, който се страхува от
жените. Накрая гонадите му преодоляват неговия страх и го тласнат да
се преклони пред първата попаднала жена, която му каже „здрасти“.
Опитах се с удвоено старание да се доближа до професор Лорка,
но той беше като непристъпна крепост. Когато споделих с дон Хуан
затрудненията си, той каза, че магьосниците гледат на всяко
взаимоотношение с хората, независимо колко краткотрайно или
незначително би било то, като на бойно поле. На това бойно поле
магьосниците прилагат най-добрите си магии, всичките си усилия. Той
ме увери, че за да се чувстваш свободно в такива ситуации — нещо,
което никога не е било силната ми страна, — номерът е в това да се
изправиш открито пред опонента си. Дон Хуан изрази отвращението
си от плахите души, които до такава степен се страхуват от
взаимодействие, че дори да влязат в контакт, изобщо не възприемат
какво действително става, а просто си представят и предварително
заключават какво се случва в зависимост от собственото си
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1