Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Той сви рамене, сякаш неохотно се примирява с неизбежното,
отвори вратата на кабинета си и ме покани да вляза. Знаех, че нямам
време за губене, и направо започнах да описвам полевата си работа.
Казах му, че съм бил обучен на процедури, които нямат нищо общо с
нещата, които съм намерил в антропологическата литература за
шаманизма.
Няколко секунди той движеше устни, без да произнесе нито
дума. Когато заговори, посочи като главен недостатък на
антрополозите, че никога не отделят достатъчно време, за да опознаят
всички нюанси на конкретната познавателна система, използвана от
хората, които те изучават. Той определи познанието като система на
интерпретация, която при прилагането й дава възможност на хората да
използват най-майсторски всички нюанси на значението, на които се
гради разглежданата социална среда.
Думите на професор Лорка хвърлиха светлина пад цялата ми
практическа работа. Без да съм овладял всички нюанси на
познавателната система на шаманите от древно Мексико, би било
крайно повърхностно да формулирам каквато и да било идея за този
свят. Дори професор Лорка да не бе ми казал нито дума повече, това,
което току-що изрече, ми беше предостатъчно. Но последва и една
прекрасна лекция за познавателния процес.
— Твоят проблем — каза професор Лорка, — се дължи на това,
че познавателната система на всекидневния ни свят, която всички
възприемаме от деня, в който се родим, не е същата като
познавателната система на магьосническия свят.
Това негово твърдение ме хвърли направо в еуфория. Убих се да
благодаря на професор Лорка и да го уверявам, че в моя случай имам
само един път на действие: да следвам неговите идеи през огън и вода.
— Това, което ти казах, са само общи идеи, естествено —
допълни той, изпращайки ме от кабинета си. — Всеки четящ човек е
осъзнал това, за което ти говоря.
Разделихме се почти като приятели. Когато разказах на дон Хуан
как съм успял да направя контакт с професор Лорка, той реагира малко
странно. От една страна, се въодушеви, но, от друга, изглеждаше
загрижен.
— Имам чувство, че твоят професор не е точно такъв, за какъвто
се представя — каза той. — Това, естествено, е от магьосническа