ДА КАЖЕШ „БЛАГОДАРЯ“
— Войните-пътешественици не оставят неизплатен нито един
дълг — каза дон Хуан.
— За какво говориш, дон Хуан? — попитах аз.
— Време ти е да си оправиш сметките по някои задължения,
които си поел през живота си — каза той. — Обърни внимание, това не
означава, че някога ще ги изплатиш напълно, но е нужно поне да
направиш този жест. Трябва да направиш едно символично
разплащане, за да се компенсираш, за да удовлетвориш
безкрайността. Веднъж ти ми разказа за две свои приятелки, които са
имали голямо значение за теб — Патриша Търнър и Сандра Фланеган.
Време е да ги намериш и да направиш на всяка от тях по един подарък,
за който трябва да изразходиш всичко, което имаш. Трябва да
направиш два подаръка, от които да останеш без пукнат грош. Това е
жест.
— Не знам къде се намират те сега, дон Хуан — казах аз, вече
готов да протестирам.
— Да ги откриеш — това е предизвикателството към теб. Ще ги
търсиш под дърво и камък, докато ги намериш. Това, което
възнамеряваш да направиш, е нещо много просто и все пак почти
невъзможно. Твоето желание е да прекосиш прага на личните си
задължения и с един скок да станеш свободен, за да можеш да
продължиш нататък. Не успееш ли да преминеш този праг, тогава няма
смисъл да се опитваш да продължаваш каквото и да било с мен.
— Но откъде ти хрумна идеята да ми възложиш такава задача?
— попитах аз. — Измислил си я, защото смяташ, че е подходяща за
мен ли?
— Аз не измислям нищо — каза той сухо. — — Получих тази
задача от самата безкрайност. Не ми е лесно да ти казвам всичко това.
Ако си мислиш, че страхотно се забавлявам с твоите изпитания,
грешиш. Успехът на твоята мисия е от по-голямо значение за мен,
отколкото за теб. Ако се провалиш, ти почти нищо не губиш. Какво
толкова? Посещенията си при мен. Голяма работа. Но аз ще загубя теб,