Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

а с това ще загубя или продължението на приемствената ми линия, или
възможността ти да я заключиш със златен ключ.
Дон Хуан замълча. Той винаги знаеше кога умът ми изпада в
трескави размисли.
— Много, много пъти съм ти казвал, че войните-
пътешественици са прагматици — продължи той. — Те не се отдават
на сантименталности, носталгия или меланхолия. За войните-
пътешественици има само борба и тази борба няма край. Ако си
мислиш, че си дошъл тук, за да намериш покой или че това е затишие в
живота ти, грешиш. Тази задача — да изплатиш дълговете си — не е
водена от което и да било от познатите ти чувства. Тя е водена от най-
чистото чувство; чувството на воина-пъ-тешественик, на когото
предстои да се гмурне в безкрайността и точно преди да го стори, той
се обръща назад да каже „благодаря“ на хората, които са му правили
добро.
— Трябва да се изправиш пред тази задача с цялата сериозност,
която тя заслужава — продължи гой. — Това е последната ти спирка,
преди да те погълне безкрайността. Всъщност, ако воинът-
пътешественик не бъде във възможно най-доброто си състояние,
безкрайността няма да го докосне с жезъла си. Така че не се щади, не
жали никакви усилия. Изпълни това безжалостно, но изискано, до
край.
Бях се запознал с тези две личности, които дон Хуан определи
като двете ми приятелки с огромно значение за мен, докато учех в
колежа. Живеех в стаичката до гаража на къщата, която беше
собственост на родителите на Патриша Търнър. Срещу квартира и
храна аз се грижех да почиствам басейна от нападали листа, да
изхвърлям боклука и да приготвям закуската за Патриша и себе си. Бях
още семейният шофьор и момче за всичко: откарвах госпожа Търнър
на покупки, купувах на господин Търнър алкохол, който трябваше да
вмъквам тайно в къщата и после в кабинета му.
Той ръководеше застрахователна агенция и пиеше насаме. Беше
обещал на семейството си, че повече няма да се докосне до чашка след
няколко сериозни семейни кавги по повод прекаленото му пиене. Той
ми довери, че страхотно намалил пиенето, но от време на време има
нужда от някоя глътка. Кабинетът му, естествено, беше забранена зона
за всички, с изключение на мен. Смяташе се, че влизам там, за да