което ме бе посъветвал Николас ван Хутен, обаче Патриша изобщо не
се примири с такива глупости. Стана и напусна киното, обидена,
унизена и направо бясна. Понечих да я настигна, за да й се извиня, но
Сандра ме спря.
— Остави я да си върви — каза тя с ядна усмивка. — Голямо
момиче е. Има достатъчно пари да си вземе такси и да се прибере.
Хванах й се и останах в киното да се целуваме, макар и доста
нервно и с чувство на вина от моя страна. Насред една страстна
целувка усетих някой да ме дърпа за косата назад. Беше Патриша.
Редът със седалките не беше закован на пода и се наклони назад.
Атлетичната Патриша успя да отскочи встрани, преди седалките да се
сгромолясат върху задния ред. Разнесоха се ужасените писъци на
двама от зрителите, които седяха на крайните места до пътеката.
Съветът на Николас ван Хутен се оказа напълно непригоден.
Патриша, Сандра и аз се върнахме у дома в гробно мълчание. Успяхме
да позагладим конфликта насред куп нелепи обещания, сълзи и много
усилия. Резултатът от нашите тристранни отношения беше, че накрая и
тримата се оказахме съсипани. Не бяхме готови за такава авантюра. Не
знаехме как да разрешим проблеми като привързаност, морал, дълг и
норми на обществото. Аз самият не можех да изоставя едната заради
другата, те също не можеха да се разделят с мен. Един ден, в разгара
на страхотна душевна буря и направо от чисто отчаяние, тримата се
разлетяхме в различни посоки, за да не се срещнем никога повече.
Чувствах се опустошен. Каквото и да правех, нищо не можеше да
заличи следата от тях в живота ми. Напуснах Лос Анжелис и се
потопих в нескончаема работа, в усилия да уталожа копнежа си по тях.
Без никакво преувеличение мога най-искрено да кажа, че се озовах
направо в ада и ми се струваше, че никога няма да се измъкна от там.
Ако не беше се появило влиянието на дон Хуан над личността и
живота ми, едва ли щях да издържа на собствените си демони. Казах
на дон Хуан как съзнавам каква грешка е било това, което съм
направил, че изобщо не ми е било работа да въвличам такива
прекрасни хора в такава гадна, тъпа авантюра, която самият аз не съм
бил готов да понеса.
— Всъщност грешката е в това — каза дон Хуан, — че и тримата
сте били завършени егоманиаци. Представата за собствената ви
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1