значимост едва не ви е унищожила. Когато я няма собствената
важност, тогава има само чувства.
— Достави ми удоволствието да направиш следното просто и
искрено упражнение — продължи той, — което може да има огромен
смисъл за теб: изхвърли от спомена си за тези две момичета всичко,
което си си казвал за тях, от рода на: „Тя ми каза това и това, и тя се
разкрещя, и после другата се разкрещя НА МЕН!“, и остани само на
нивото на чувствата си. Ако не отдаваше такова значение на самия себе
си, какво ще имаш като несъкратим остатък?
— Чистата ми любов към тях — отговорих аз сподавено.
— И тя днес по-малка ли е, отколкото е била тогава? — попита
дон Хуан.
— Не, не е по-малка, дои Хуан — казах аз искрено и изпитах
същата мъка, която ме преследваше години наред.
— Този път ги прегърни от твоето мълчание — каза той. — Не се
дръж като мърша. Прегърни ги изцяло, за последен път. Но бъди с
намерението, че това е последният път на Земята, възнамери го от своя
мрак. Ако струваш нещо — продължи той, — то когато им направиш
своя подарък, ти ще направиш дважди равносметка на целия си живот.
Действия от такъв характер правят воина въздушен, почти пара.
Следвайки съветите на дон Хуан, аз взех тази задача присърце.
Разбрах, че ако не изляза победител, щеше да загуби не само дон Хуан.
Аз също щях да загубя, а каквото и да беше това, което щях да загубя,
то беше толкова важно за мен, колкото онова, което дон Хуан бе
окачествил като важно за себе си. Щях да загубя шанса си да се
срещна с безкрайността и да я осъзная.
Споменът за Патриша Търнър и Сандра Фланъган ме хвърли в
ужасно състояние. Опустошителното чувство за безвъзвратна загуба,
което ме бе преследвало всичките тези години, беше все така силно.
Когато дон Хуан изостри това чувство, аз разбрах ясно, че има неща,
които остават с нас — както беше казал той — за цял живот, а може би
и след това. Трябваше непременно да открия Патриша Търнър и
Сандра Фланъган. Последното напътствие на дон Хуан беше, че ако ги
намеря, аз не бива да се задържам с тях. Отпускаше ми се време само
колкото да им се отплатя, да обгърна всяка от тях с цялата обич, която
изпитвах, без ядните гласове на взаимните обвинения,
самосъжалението или егоизма.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1