Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

те насочи да си спомниш това събитие, което ще ти послужи като
въводител.
Той ме остави сам, като ми даде едно последно предупреждение:
— Гледай да улучиш право в целта — каза той. — Направи
всичко възможно.
За миг изпитах изключителен покой, може би поради тишината
около мен. След това усетих някаква вибрация, нещо като разтърсване
в гръдния кош. Задишах трудно, но внезапно нещо в гърдите ми сякаш
се отвори и ми позволи да си поема дълбоко дъх и в паметта ми
избухна цялостната гледка на едно забравено събитие от детството ми,
сякаш е било държано заключено и внезапно се е освободило.
Бях в кабинета на моя дядо, където имаше билярдна маса, и
играех с него билярд. По това време бях почти на девет години. Дядо
ми беше много добър играч и поради увлечението си ме научи на
всички комбинации, които знаеше, докато не станах достатъчно добър
за сериозна игра с него. Играехме билярд безкрайни часове. Напреднах
толкова, че един ден го победих. От този ден нататък той не успяваше
да ме бие. Често пъти аз умишлено губех, просто от любезност към
него, но той разбираше и страхотно ми се ядосваше. Веднъж така се
раздразни, че ме удари по главата със етика.
За яд и радост на дядо, към деветгодишната си възраст вече
можех да правя карамбол след карамбол, без прекъсване. В една игра с
мен той толкова се ядоса и му писна, че захвърли етика и ми каза да си
играя сам. Понеже по природа много се увличах, бях в състояние да се
състезавам със самия себе си и да отработвам всяка комбинация
отново и отново, докато не постигна съвършенство.
Веднъж при дядо дойде на гости един мъж, прочут в целия град с
хазартните си подвизи, сам той притежател на игрален дом с билярдни
зали. Те разговаряха и играеха билярд, когато случайно влязох в
стаята. Понечих веднага да изляза, но дядо ме пипна и ме вмъкна
вътре.
— Това е моят внук — каза той на мъжа.
— Много ми е приятно да се запознаем — отговори мъжът.
Погледна ме твърдо и ми протегна ръка, едра колкото главата на
обикновен човек.
Изпаднах в ужас. Гръмкият му смях говореше, че той си дава
сметка колко неловко се чувствам. Съобщи ми, че се казва Фалело