Скоро се почувствах крайно изтощен и вече виждах само
обикновени хора. Дон Хуан каза, че е време да се връщаме в къщи, и
отново нещо у мен загуби обичайното чувство за непрекъснатост.
Озовах се в дома на дон Хуан, без и понятие да си имам как съм
изминал разстоянието от града до дома. Лежах в кревата си и отчаяно
се опитвах да си спомня, да прибегна до паметта си, за да претърся
дълбините на цялото си същество и да открия някакъв ключ към това
как бях отишъл до града на яките и до другия, край железопътната
гара. Не вярвах, че това са били сънища — фантазии, защото сцените
бяха с толкова подробности, че не можеха да не бъдат реални и все пак
невъзможно беше да са реални.
— Само си губиш времето — каза през смях дон Хуан. — Мога
да те уверя, че никога няма да узнаеш как се озовахме от дома в града
на яките и от техния град до онзи край железопътната гара, а от гарата
обратно в къщи. Имаше прекъсване в последователността на времето.
Това именно прави вътрешното мълчание.
Той търпеливо ми обясни, че прекъсването на този поток от
последователност, чрез който светът става разбираем за нас, именно е
магията. Отбеляза, че в този ден аз бях пътувал през тъмното море на
осъзнаването и, че съм видял хората такива, каквито са, заети с
обичайните си човешки дела. А после съм видял нишката от енергия,
която свързва определени линии на човешките същества.
Дон Хуан ми подчертаваше отново и отново, че съм изживял
лично нещо съвсем конкретно и необяснимо — да разбирам какво
говорят хората, без да знам езика им, и да видя нишката от енергия,
която съединява човек с определени други хора; и че аз бях избрал тези
аспекти чрез намерението. Той подчерта факта, че това намерение,
което бях осъществил, не е съзнателно или волево; намерението бе
извършено на дълбоко ниво, водено от необходимостта. Аз имах нужда
да опозная някои от възможностите на пътуването през тъмното море
на осъзнаването и вътрешното мълчание бе насочило намерението
— извечната сила на Вселената — да удовлетвори тази потребност.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1