НЕОРГАНИЧНОТО ОСЪЗНАВАНЕ
В определен момент от моето чиракуване дон Хуан ми разкри
цялата сложност на житейското си положение. Много ме огорчи и
потисна, като заяви, че живеел в тази колиба в щата Сонора в Мексико,
защото тя отразявала състоянието на моето осъзнаване. Не можех да
повярвам съвсем, че наистина ме смята за толкова жалък, нито пък че
има и други места за живеене, както твърдеше.
Оказа се, че е прав и за двете. Моето състояние на осъзнаване си
беше много ограничено, а той наистина имаше други места, където
можеше да живее, при това безкрайно по-комфортни от колибата, в
която го намерих първия път. Освен това не беше самотен магьосник,
какъвто го бях смятал, а водач на група от петнадесет други воини-
пътешественици: десет жени и петима мъже. Изненадата ми беше
огромна, когато ме заведе в къщата си в Централно Мексико, където
живееше с останалите магьосници.
— Само заради мен ли живееше в Сонора, дон Хуан? — попитах
го аз, неспособен да понеса тази отговорност, която ме изпълваше с
чувство за вина, угризения и нищожност.
— Е, не точно живеех в колибата — каза той усмихнат. — Само
се срещах с теб там.
— Но... но... но ти никога не знаеше предварително кога ще
дойда при теб, дон Хуан — казах аз. — Изобщо нямаше как да ти
съобщавам предварително!
— Е, ако си спомниш по-точно — каза той, — имало е много,
много случаи, когато не си ме намирал. И ти се е налагало да седнеш и
търпеливо да ме чакаш, понякога дни наред.
— Ти оттук до Гуаймас със самолет ли летиш, дон Хуан? —
попитах го аз искрено. Мислех си, че най-бързо би било да взима
самолет.
— Не, не съм летял до Гуаймас — отговори той с широка
усмивка. — Летях направо до колибата, където ме чакаше ти.
Знаех, че умишлено ми говори неща, които моето линейно
мислене не може да разбере или приеме — нещо, което безкрайно ме