— Грешката не е на хората около теб — каза той. — Те не могат
нищо да направят със себе си. Грешката е твоя, защото ти можеш да си
помогнеш на дълбоко ниво на мълчание, но вместо това предпочиташ
да ги съдиш. Всеки идиот може да съди. А когато ги съдиш, можеш да
получиш само най-лошото от тях. Всички ние, хората, сме затворници
и именно този затвор ни кара да се държим толкова жалко.
Предизвикателството за теб е да приемаш хората такива, каквито са си!
Остави ги на мира.
— Този път абсолютно не си прав, дои Хуан — казах аз. —
Повярвай ми, изобщо не ме интересуват — нито за да съдя когото и да
било, нито за да се заплитам в каквито и да било отношения с някого.
— Разбираш за какво говоря — настоя той. — Ако не осъзнаваш
желанието си да ги съдиш — продължи той, — значи си още по-зле,
отколкото мислех. Това е типична грешка за воините-пътешественици,
когато възобновят пътешествието си — стават самонадеяни и се
разпускат.
Съгласих се с дон Хуан, че недоволството ми беше крайно
дребнаво. И сам си го знаех много добре. Казах му, че съм изправен
пред такива проблеми от всекидневието, които имат ужасното
свойство да сломяват цялата ми решителност, и че не съм се решавал
да му разкажа случките, които ужасно ми тежаха.
— Хайде давай! — насърчи ме той. — Изкарай всичко! Не
задържай никакви тайни от мен. Аз съм празна тръба — всичко, което
ми кажеш, ще се излее в безкрайността.
— Всичко, което имам, са само някакви жалки оплаквания —
казах аз. — Аз съм същият като всичките ми познати. Няма начин да
говориш и с едничък човек, без да чуеш някакво откровено или
прикрито оплакване.
Разказах на дон Хуан как и в най-обикновения разговор моите
приятели успяват да го избият на безконечни оплаквания — като
например в един такъв разговор:
— Как са нещата, Джим?
— О, чудесно, чудесно, Кал.
Следва натегнато мълчание. Виждам се принуден да попитам:
— Нещо не е наред ли, Джим?
— А, не! Всичко си е наред. Само дето нещо малко не върви с
Мел, но ти го знаеш Мел — такъв егоист и подлец. Но трябва да
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1