Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

След миг на паника аз се разсмях, сякаш дои Хуан ми беше разказал
анекдот. Дори се чух да казвам:
— Дон Хуан, дои Хуан, ти направо си непоправим!
Дои Хуан явно разбираше всичко, което изпитвам. Поклати глава
и вдигна очи към небето в знак на престорено отчаяние.
— И съм дотолкова непоправим — каза той, — че смятам да
нанеса още един удар над ума на летача, който носиш в себе си.
Смятам да ти разкрия една от най-изумителните тайни в магията.
Искам да ти разкажа за едно откритие, за чието установяване и
потвърждаване на магьосниците са им били нужни хиляди години.
Той ме погледна и се усмихна дяволито.
— Умът на летача отлита завинаги — каза той, — когато
магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в
едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът
издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е
победен и отлита. И точно това ще направиш сега: ще се вкопчиш в
енергията, която те държи като едно цяло.
Проявих най-необяснимата реакция, която можех да си
представя. Нещо в мен буквално се разтърси като от удар. Обхвана ме
абсолютно непонятен страх, който веднага свързах с религиозното си
възпитание.
Дон Хуан ме огледа от глава до пети.
— Боиш се от Божия гняв, нали? — попита той. — Успокой се.
Този страх не е твой; това е страхът на летача, понеже знае, че ще
направиш точно това, което ти казвам.
Думите му ни най-малко не ме успокоиха. Почувствах се още по-
зле. Направо се тресях, неспособен да се овладея.
— Не се притеснявай — каза спокойно дон Хуан. — Знам от
опит, че тези пристъпи отминават много бързо. Умът на летача изобщо
не умее да се съсредоточава.
Както предсказа дон Хуан, след миг всичко свърши. Ако повторя
пак, че бях потресен, това би било много слабо казано. За първи път в
целия ми живот, било с дон Хуан или сам, аз просто загубих всякаква
представа кое какво е. Искаше ми се да стана от креслото и да се
поразтъпча, но се страхувах до смърт. Бях изпълнен с най-рационални
доводи, а в същото време изпитвах съвсем детински страх. Цялото ми
тяло се покри с ледена пот и задишах дълбоко. Бях отприщил в себе си