хомогенност, повярвах, че ходът на мисли на дон Хуан разяснява това
по най-подходящ начин.
Задълбочих се в литература с митове и легенди. При четенето ми
се случи нещо, което никога преди не бях изпитвал — във всяка от
тези книги просто осезаемо се долавяше хомогенният ум. Стиловете се
различаваха, но скритата зад думите тенденция беше същата — дори
когато темата беше нещо толкова абстрактно като митове и легенди,
авторите винаги се изхитряха да вмъкнат по нещо за себе си. И тази
хомогенна тенденция, скрита зад всяка от тези книги, не се дължеше
на сходство в заявените теми на книгите; тя си беше нещо като
самообслужване. Никога преди не бях изпитвал такова чувство.
Придадох реакцията си на влиянието на дон Хуан. Пред мен
неизбежно възникваше въпросът: дали виждам това под неговото
влияние или наистина има един чужд ум, който ни диктува всичко,
което правим? По необходимост бях склонен по-скоро да го отхвърля,
но след това започвах безумно да се мятам от отхвърляне към
приемане и пак отхвърляне. Нещо в мен знаеше, че всичко, което ми
разказа дон Хуан, беше енергетичен факт, но пък нещо друго, също тъй
важно в мен, знаеше, че всичко това е глупост. Крайният резултат от
моята вътрешна борба беше едно лошо предчувствие: усещането, че
над мен надвисва някаква опасност.
Предприех обширни антропологически изследвания по въпроса
за летачите в други култури, но не открих никъде да се споменава
нещо подобно. Дон Хуан, изглежда, беше единственият източник на
информация по този въпрос. Следващия път, когато се срещнах с него,
аз моментално прехвърлих разговора към летачите.
— Опитвах се да подходя напълно рационално към този въпрос
— казах аз, — но не мога. Има моменти, когато съм напълно съгласен
с теб за хищниците.
— Фокусирай вниманието си над пробягващите сенки, които
действително виждаш — рече дон Хуан с усмивка.
Казах на дон Хуан, че тези пробягващи сенки ще сложат край на
рационалния ми живот. Виждах ги навсякъде. Откакто си бях отишъл
от дома му, аз вече не можех да спя на тъмно. В момента, когато угасях
осветлението, всичко около мен започваше да подскача. Никога не
виждах определени фигури и очертания. Виждах само пробягващи
черни сенки.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1