ушите ми. Дон Хуан ми каза да не обръщам внимание на бръмченето
им.
— Не се мъчи да ги отмахнеш с ръка — твърдо произнесе той. —
Възнамери ги далеч от себе си. Издигни около себе си енергийна
бариера. Помълчи и от мълчанието ти ще се издигне бариерата. Никой
не знае как става това. То е едно от нещата, които древните магьосници
наричат енергетичен факт. Спри вътрешния си диалог — само това се
иска.
— Искам да ти предложа една странна идея — продължи дон
Хуан, крачейки пред мен.
Трябваше да забързам, за да бъда по-близо до него и да не
изпусна нито дума.
— Трябва да подчертая, че идеята е много смахната и ще срещне
безмерна съпротива у теб — каза той. — Предварително те
предупреждавам, че няма да я приемеш лесно. Но това, че е особена,
не бива да те възпира. Ти се занимаваш с обществени науки, значи
умът ти е винаги готов за изследвания, нали?
Дон Хуан най-безсрамно ме занасяше. Знаех го, но това не ме
притесняваше. Може би от това, че вървеше много бързо, и аз
трябваше с огромни усилия да му насмогвам, сарказмът му просто
отскачаше от мен и вместо да ме раздразни, той ме разсмиваше.
Неразделеното ми внимание бе фокусирано над нещата, които
говореше, и насекомите престанаха да ми досаждат или защото бях
възнамерил бариера от енергия около себе си, или защото бях толкова
погълнат от думите на дон Хуан, че повече не забелязвах бръмченето
им.
— Та странната идея — каза той отмерено, оценявайки ефекта от
думите си — е, че всяко човешко същество на тази земя, изглежда, има
едни и същи реакции, едни и същи мисли, едни и същи чувства.
Изглежда, всички хора откликват повече или по-малко еднакво на едни
и същи дразнители. Тези дразнители, изглежда, са донякъде
завоалирани от езика, на който говорят, но повдигнем ли воала,
откриваме, че абсолютно едни и същи проблеми затормозяват всеки
човек на Земята. Бих искал да се позаинтересуваш от това, естествено
като учен, и да видиш дали не можеш да намериш формално обяснение
за тази хомогенност.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1