Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Дон Хуан събра няколко вида растения. Някои от тях едва се
забелязваха, бяха по-скоро от типа на мъхове и лишеи. Отворих пред
него торбата му и продължихме, без да разговаряме повече. Когато
набра достатъчно растения, той пое обратно към къщи, като вървеше
пак така бързо. Каза, че иска да почисти и разпредели растенията,
преди да са увехнали много.
Замислих се дълбоко над задачата, която ми беше очертал.
Отначало се опитах да изровя в паметта си някакви статии или
доклади по този въпрос. Реших да се заема с такова изследване и като
начало да изчета всички достъпни ми материали на тема „национален
характер“. Темата кой знае защо ме ентусиазира и изпитах желание
веднага да потегля за в къщи и да се заема със задачата, която ми бе
поставил. Но преди да стигнем до неговата къща, дон Хуан седна на
една висока тераса с изглед над цялата долина. Помълча още известно
време. Не беше се запъхтял и се чудех защо спря да поседне.
— Твоята задача за деня — заговори внезапно дон Хуан с тон,
който не предвещаваше нищо хубаво — е едно от най-тайнствените
неща в магията, нещо, извън пределите на езика, недостъпно за
обяснения. Днес излязохме с теб на разходка, разговаряхме, защото
тайната на магията трябва да се потулва във всекидневния живот. Тя
трябва да идва от нищото и да се връща в нищото. В това е изкуството
на воина-пътешественик: да мине през иглено ухо незабелязан. Така че
приготви се — облегни здраво гръб на тази скала, по-далеч от ръба. Аз
съм до теб в случай, че ти прилошее или паднеш.
— Какво се каниш да правиш, дон Хуан? — попитах аз с толкова
явна тревога, че сам си дадох сметка и понижих глас.
— Искам да кръстосаш нозе и да навлезеш във вътрешно
мълчание — каза той. — Да кажем, че искаш да откриеш какви статии
можеш да приведеш в доказателство или опровержение на това, което
ти предложих да изследваш в твоята научна среда. Навлез във
вътрешно мълчание, но не заспивай. Това не е пътешествие в тъмното
море на осъзнаването. Това е виждане от вътрешното мълчание.
Доста трудно ми беше да навляза във вътрешно мълчание, без да
заспя. Борех се с едно почти непреодолимо желание да заспя. Накрая
успях и се намерих да се взирам към дъното на долината през
обгърналия ме непроницаем мрак. И тогава видях нещо, което ме
смрази до мозъка на костите. Видях гигантска, може би петметрова