Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

преди да можем да се опрем на него. По това време от живота ти като
магьосник ти лесно губиш контрол над новото си осъзнаване. И
загубиш ли го, ти забравяш всичко, което си правил и виждал по
пътеката на воин-пътешестееник, защото умът ти веднага се връща
към всекидневното ти съзнание. Обяснявал съм ти, че задачата на
всеки магьосник-мъж е да разработва и използва отново всяко нещо,
което е правил и виждал по пътя на воина-пътешественик, докато е
бил на нови нива на осъзнаване. Проблемът на всеки магьосник-мъж е,
че лесно забравя, защото осъзнаването му губи новото си ниво и
веднага пада обратно на земята.
— Разбирам съвсем точно какво говориш, дон Хуан — казах аз.
— Май сега за първи път наистина разбирам напълно защо забравям
всичко и защо по-късно си спомням всичко. Винаги съм смятал, че
тези превключвания се дължат на някакво лично мое патологично
състояние; сега знам защо стават тези промени и все пак не съм в
състояние да го изразя с думи.
— Не се грижи за думите — каза дон Хуан. — Ще можеш да
изразиш с думи всичко, което искаш, когато му дойде времето. Днес
трябва да действаш от вътрешното си мълчание, от това, което знаеш,
без да знаеш. Ти съвършено добре знаеш какво трябва да правиш, но
това знание още не се е формулирало напълно в мислите ти.
На ниво конкретни мисли или усещания разполагах само със
смътното чувство, че знам нещо, което не е част от разума ми. И тогава
изпитах съвсем отчетливо чувството, че съм направил огромна стъпка
надолу; сякаш нещо в мен пропадна, беше почти като удар. Знаех, че в
този миг съм навлязал в друго ниво на осъзнаване.
Тогава дон Хуан ми каза, че е задължително воинът-
пътешественик да се сбогува с всички хора, които оставя зад себе си.
Трябва да произнесе своето сбогом с висок и ясен глас, така че
чувството и викът му да се запечатят завинаги в тези планини.
Доста дълго се колебах не защото се стеснявах, а защото не знаех
на кого по-точно да благодаря. Напълно се бях проникнал от
убеждението на магьосника, че воинът-пътешественик не може на
никого за нищо да бъде задължен.
Дон Хуан ми беше втълпил аксиомата на магьосниците:
„Воините-пътешественици се отплащат изискано, щедро и с
несравнима лекота за всяка оказана им услуга, за_всяко внимание. Но