Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

— Не се обяснявай толкова — каза дон Хуан със строг поглед. —
Според магьосниците във всяко обяснение се крие извинение. Така че
когато обясняваш защо не можеш да направиш едно или друго, ти
всъщност се оправдаваш за неудачите си с надеждата, че който те
слуша, ще бъде така любезен да прояви разбиране към тях.
Когато ме нападат, най-честата ми маневра винаги е била да
изключа нападателите си просто като не ги слушам. Дон Хуан обаче
имаше отвратителната способност да улавя като в капан цялото ми
внимание. Както и да ме нападаше, каквото и да казваше, той винаги
успяваше да прикове вниманието ми към всяка споя дума. В случая
това, което каза за мен, ми беше крайно неприятно, защото си беше
голата истина.
Избягвах погледа му. Както обикновено се почувствах сразен, но
този път това беше по-особено поражение. То не ме разстройваше така,
както би ме тревожило в света па всекидневния живот или ако бях
пристигнал току-що в дома му.
След продължително мълчание дон Хуан отново заговори.
— Няма да ти дам пример за паметно събитие от моя албум, а ще
направя нещо по-добро — каза той. — Ще ти приведа паметно събитие
от твоя собствен живот, и то такова, което със сигурност може да влезе
в колекцията ти. Или, иначе казано, ако аз бях на твое място,
положително бих го включил в колекцията си с паметни събития.
Помислих, че дон Хуан се шегува, и глупаво се разсмях.
— Нищо смешно няма — скастри ме той. — Говоря сериозно. Ти
веднъж ми разказа една история, която попада право в целта.
— Коя история, дон Хуан?
— Историята за „фигурите пред огледалото“ — каза той. —
Разкажи ми я пак. Но я разкажи с всички подробности, които можеш
да си спомниш.
Започнах да му разказвам набързо тази история. Той ме прекъсна
и настоя да започна разказа отначало, много по-задълбочено и
подробно. Опитах още веднъж, но той не остана доволен от
изпълнението ми.
— Хайде да се поразходим — предложи той. — Когато вървиш,
ти си много по-точен, отколкото като седиш. Това не е лоша идея —
когато разказваш нещо, да се разхождаш напред-назад.

Free download pdf