Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

този начин те се освобождават от бремето на това да бъдат задължени
някому.“
Аз бях заплатил или бях в процес на отплащане на всеки, който
ме бе почел със своите грижи или съучастие. Бях направил толкова
подробен преглед на живота си, че не остана камък необърнат.
Искрено бях убеден, че не съм задължен повече на никого за нищо.
Изразих пред дон Хуан това убеждение и сегашното си колебание.
Дон Хуан каза, че действително съм направил най-подробен
преглед на живота си, но добави, че все още не съм изплатил дълговете
си.
— Ами твоите призраци? — продължи той. — Тези, които вече
не можеш да докоснеш?
Той знаеше за какво говори. В течение на моя преглед аз бях му
разказал всяка случка от живота си. От стотиците случки той отдели
три като примери на задълженост, поета още в ранната ми възраст, и
към тях добави задължението ми към човека, благодарение на когото
се бях срещнал с него самия. Дълбоко в сърцето си бях благодарил на
моя приятел и бях почувствал някак, че моите благодарности са
приети. Другите трима бяха останали само история в живота ми.
Единият от тях беше човек, когото познавах като малък. Казваше
се Леандро Акоста. Той беше най-заклетият враг на дядо ми, неговият
бич божи. Дядо ми непрекъснато го обвиняваше, че му краде пилетата
от птицефермата. Акоста не беше скитник, просто нямаше постоянна,
определена работа. Той беше нещо като отцепник от обществото,
живееше според случая, като се наемаше на различна работа: човек за
всичко, знахар, ловец, събираше билки и насекоми за местни знахари и
лечители, доставяше всякакви птици или животни за препариране или
за продавачите на екзотични животни.
Хората смятаха, че изкарва много пари, но не е в състояние нито
да ги спестява, нито да ги вложи в нещо. И приятелите, и хулителите
му смятаха, че би могъл да завърти най-доходния бизнес в района с
нещата, които умееше най-добре — събиране на билки и лов, — но че
е жертва на особено душевно заболяване, от което никога не го свърта
на едно място и не може да се залови с нищо за по-продължително
време.
Един ден, както се разхождах в покрайнините на дядовата ферма,
забелязах, че някой ме гледа измежду гъстия храсталак в края на