Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

— Дръж се за седлото — каза Акоста, — и в същото време
придържай одеялото.
Потеглихме с плавен галон. След около час стигнахме до суха,
пуста равнина. Спряхме до заслон, който наподобяваше сергия на
пазар. Беше с плосък навес. Под навеса имаше едно умряло магаре —
нямаше вид да е умряло от старост, съвсем младо изглеждаше.
Нито Акоста, нито приятелите му споменаха дали са го убили
или са го намерили мъртво. Очаквах да ми кажат, но нямах намерение
аз да питам. Докато се занимаваха с приготовленията, господин Акоста
ми обясни, че навесът бил, защото лешоядите имали много остър
поглед и макар да кръжат толкова високо, че ние не ги виждаме, те
самите положително забелязвали всичко, което става.
— Тези твари са само очи — каза господин Акоста. — Ушите им
не вършат никаква работа, а и обонянието им не е толкова добро, както
очите. Трябва да запушим всяка дупчица на трупа. Не искам да
надзърташ от някоя дупчица, защото те ще забележат очите ти и
изобщо няма да кацнат долу. Не бива нищо да забележат.
Закрепиха в търбуха на магарето няколко пръчки на кръст, като
оставиха достатъчно място, за да пропълзя вътре. В един момент се
престраших да задам въпроса, който ме измъчваше.
— Кажете ми, господин Акоста, това магаре е умряло от болест,
нали? Как мислите, няма ли да се заразя от нея?
Господин Акоста вдигна поглед нагоре.
— Хайде, хайде, не ставай глупав. Магарешките болести не се
предават на човека. Дай да си изживеем приключението и да не се
притесняваме от глупави подробности. Ако бях по-дребен, аз самият
щях да се пъхна в търбуха на магарето. Ти представяш ли си какво е да
хванеш царя на лешоядите?
Повярвах му. Неговите думи бяха достатъчни, за да почувствам
прилив на безмерно доверие. Нямаше начин да се разболея и да
изпусна най-голямото приключение в живота си.
Настъпи страшният момент, когато господин Акоста ме напъха в
магарето. После изпънаха кожата върху арматурата и я зашиха. Все пак
оставиха откъм земята достатъчно отверстие, за да влиза въздух. Ужас
ме обхвана, когато кожата окончателно се затвори над главата ми като
капак на ковчег. Задишах тежко и си мислех единствено колко
възбуждащо ще е да хвана за шията царя на лешоядите.