Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Господин Акоста ми даде последни наставления. Каза, че за да
не бъда в неведение какво става, ще ми съобщават с изсвирване като на
птица кога царят-лешояд кръжи наоколо и кога е кацнал, за да не се
терзая от любопитство или да загубя търпение. После чух как свалят
навеса; чух ги и как се отдалечават в галоп с конете. Добре, че не бяха
оставили никаква пролука, защото положително щях да надзърна.
Изкушението да надникна и да видя какво става беше почти
неустоимо.
Мина доста време; аз седях и не мислех за нищо. После чух
Акоста да изсвирва и предположих, че лешоядът кръжи отгоре.
Предположението ми се превърна в увереност, като чух пляскането на
мощни криле и после внезапно трупът на магарето се заклати така,
сякаш го беше блъснал камион, поне такова чувство имах. После
усетих, че лешоядът е кацнал на трупа и не помръдва. Усещах
тежестта му. Чух пляскането на други крила и изсвирването на Акоста
в далечината. Тогава събрах всичките си сили за неизбежното. Трупът
на магарето се затресе, когато нещо започна да разкъсва кожата.
И внезапно вътре се вмъкна една огромна, отвратителна глава с
червен гребен, чудовищен клюн и пронизващо око. Изпищях от страх
и сграбчих шията с две ръце. Стори ми се за миг, че лешоядът се
вцепени, защото не помръдваше, и се възползвах да стисна още по-
здраво шията. Но после се отприщи истински ад. Той се окопити и се
задърпа с такава сила, че направо ме размаза по кожата на магарето. В
следващия момент се оказах наполовина вън, все така вкопчен на
живот и смърт в шията на чудовището.
Чух в далечината Акоста да препуска с коня. Чух и вика му:
— Пусни го, момче, пусни го, той ще отлети с теб! Лешоядът
наистина се канеше или да отлети с мен, както бях вкопчен в шията му,
или да ме откъсне със силата на ноктите си. Но не можеше да се
добере до мен, защото главата му беше наполовина вътре в корема и
арматурата. Ноктите му се хлъзгаха по оставените отвън вътрешности
на магарето и не успяваха да ме достигнат. Спаси ме и това, че
лешоядът бе насочил всичките си сили да освободи шията си от моята
хватка и не успяваше да стигне с нокти достатъчно напред, за да ме
засегне. Следващото, което помня, е как господин Акоста се стовари
върху лешояда точно в мига, когато кожените ръкавици се измъкнаха
от ръцете ми.