Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Господин Акоста не беше на себе си от радост.
— Успяхме, момче, успяхме! — викаше той. — Следващия път
ще забием по-дълги пръчки в земята, за да не може да ги изтръгне
лешоядът, а теб ще те вържем за цялото съоръжение.
Приятелството ми с господин Акоста бе продължило доста
дълго, преди да хванем лешояда. След това интересът ми да го следвам
навсякъде угасна също така тайнствено, както се бе появил, и така и не
намерих възможност да му благодаря за всичко, на което ме бе научил.
Дон Хуан каза, че той ме е научил на търпението на ловеца в най-
подходящото за такива уроци време; но най-вече ме бе научил да се
чувствам удобно и спокойно в уединението, необходимо на един ловец.
— Не бива да бъркаш самота с уединение — обясни ми веднъж
дон Хуан. — Самотата според мен е психологическо, умствено
състояние. Уединението е нещо физическо. Първото отслабва и
затъпява човека, другото му дава спокойствие.
Дон Хуан каза, че за всичко това съм завинаги в дълг към
господин Акоста, независимо дали разбирам понятието задълженост
като воин-пътешественик или не.
Вторият човек, към когото имах дълг, по мнението на дон Хуан,
беше едно десетгодишно момче, с което раснахме заедно. Казваше се
Армандо Велес. Подобно на името си и той самият внушаваше
изключително чувство за достойнство и сериозност, същинско малко
старче. Аз много го харесвах заради твърдия му и все пак много
дружелюбен характер. Него човек не можеше лесно да го уплаши —
моментално се хвърляше да се бие и въпреки това съвсем не беше
побойник.
Двамата обичахме да ходим на експедиции за риба. Обикновено
ловяхме с ръце дребни рибки под скалите. Слагахме уловените рибки
да се сушат на слънцето и после ги ядяхме сурови. Понякога се
занимавахме с това по цял ден.
Много ми харесваше и това, че той беше крайно изобретателен,
находчив и еднакво добре си служеше с двете ръце. Можеше с лявата
ръка да метне камък по-далеч отколкото с дясната. Ние вечно се
състезавахме в разни игри, в които за мое огромно огорчение винаги
той печелеше. Обикновено той с извинителен тон ми казваше:
— Ако се поотпусна и те оставя да победиш, ти ще ме намразиш.
Това ще оскърби мъжкото ти достойнство. Така че стегни се и давай