Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Уговорихме се да се срещнем на зазоряване. Така и сторихме.
Двамата носихме лекия сал на баща му четири-пет километра извън
града, докато стигнахме входа на пещерата в невисокия, зелен хълм,
където реката се спускаше под земята. Нетърпимо вонеше на
изпражнения от прилепите. Изпълзяхме на сала и се отблъснахме от
брега. Салът беше оборудван със сигнални фенери, които се наложи да
запалим веднага. Под планината беше непрогледен мрак, влажно и
горещо. Реката беше достатъчно дълбока за сала и достатъчно бърза,
за да не ни се налага да гребем.
Фенерите хвърляха причудливи сенки. Шо Велес ми прошепна
на ухото, че май по-добре изобщо да не се оглеждаме, защото
обстановката беше повече от ужасяваща. Прав беше — изглеждаше
дотолкова смазващо, че чак ми се повдигаше. Светлината подплаши
прилепите и те се разлетяха залутани, пърхайки с криле около нас.
Когато навлязохме по-дълбоко в пещерата, вече и прилепи нямаше,
само застоял, тежък въздух, от който едва дишахме. След известно
време, което ми се стори часове, стигнахме до нещо като езеро, където
водата изглеждаше много дълбока, защото беше почти неподвижна.
Течението сякаш беше преградено.
— Задънихме се — отново ми прошепна Шо Велес. — Няма
начин салът да мине от тук, а и назад не можем да се върнем.
Назад течението беше прекалено силно и за връщане не можеше
и да помислим. Решихме да потърсим изход навън. Тогава установих,
че ако се изправим на сала, можем да докоснем тавана на пещерата,
което означаваше, че по-нататък пещерата е запълнена догоре с вода.
До входа пещерата беше сводеста, може би към петнадесет метра
висока. Единственото заключение беше, че сме в горната част на езеро,
дълбоко около петнадесет метра.
Завързахме сала за една скала и се гмурнахме, опитвайки се да
доловим някакво движение на водата, течение. На повърхността беше
горещо и задушно, но само на около метър дълбочина водата ставаше
ледена. Тялото ми усети промяната в температурата и ме обхвана
страх, невероятен животински страх, какъвто никога не бях изпитвал.
Изплувах нагоре. Изглежда, и Шо Велес беше изпитал същото, защото
двамата се сблъскахме на повърхността.
— Май сме близо до смъртта — с мрачна тържественост заяви
той.