Не споделях нито неговата тържественост, нито готовността му
да умре. Отчаяно търсех някакъв изход. Скалите, които заприщваха
течението, явно бяха довлечени от придошлите води. Открих едно
отверстие, достатъчно да се промуши тялото ми на десетгодишно
момче. Дръпнах Шо Велес надолу и му показах отверстието. Със сал
беше невъзможно да се мине. Прибрахме от сала дрехите си, стегнахме
ги здраво във възел и се гмурнахме, плувайки под вода, докато
намерим отново пролуката. Успяхме да се промъкнем през нея.
Озовахме се на нещо като водна пързалка в увеселителен парк.
Скалното дъно беше покрито с лишеи и водорасли, така че доста дълго
се пързаляхме, без изобщо да се нараним. Накрая попаднахме в
огромна сводеста пещера, където водата беше дълбока до кръста и
отново течеше. Съзряхме дневна светлина в края на пещерата и
газейки с мъка, се насочихме натам. Водата не беше достатъчно
дълбока за подводно плуване, а и течението беше много слабо, за да
плуваме кучешката. Накрая, без дума да си кажем, простряхме дрехите
си да съхнат на слънцето. След това поехме към града. Шо Велес беше
почти безутешен, че е загубил сала на баща си.
— Баща ми щеше да умре там — призна накрая той.
— Тялото му за нищо на света нямаше да мине през отверстието,
през което се промушихме с теб. Той е прекалено едър за това. Баща
ми е огромен, дебел човек — каза той. — Но пък може би щеше да е
достатъчно силен, за се върне срещу течението.
Усъмних се в това. Доколкото си спомнях, от големия наклон
течението на места ставаше изключително бързо. Но се съгласих, че
един възрастен човек, подгонен от отчаянието, накрая би успял да се
измъкне навън с помощта на въжета и огромни усилия.
Тогава така и не намерихме отговор на въпроса дали бащата на
Шо Велес щеше да умре там или не, но пък това не ме и интересуваше
особено. За мен важното беше, че за първи път в живота си почувствах
да ме гложди завист. Шо Велес беше единственият човек в живота ми,
на когото някога съм завиждал. Той имаше за кого да умре и ми доказа,
че е в състояние да го направи; аз нямах за кого да го сторя, затова и
нищо не бях доказал. По един символичен начин от този момент
нататък аз отстъпих първенството на Шо Велес. Победата му беше
триумфална. И аз се преклоних. Негов беше целият град, всички хора
и аз го бях признал за най-добрия от тях. Когато се разделяхме в онзи
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1