Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

ден, аз произнесох една изтъркана фраза, но за мен тя беше дълбока
истина:
— Бъди техният крал, Шо Велес. Ти си най-добрият. Повече
никога не съм разговарял с него. Съзнателно прекратих приятелството
ни. Усещах, че само по такъв начин мога да му покажа колко дълбоко
въздействие бе оказал над мен.
Дон Хуан смяташе, че съм във вечен дълг към Шо Велес, защото
той единствен ме бе научил: за да разбере човек, че има за какво да
живее, той трябва да има нещо за което си заслужава да умре.
— Ако нямаш за какво да умреш — каза ми веднъж дон Хуан, —
как можеш да твърдиш, че имаш за какво да живееш? Двете вървят
ръка за ръка, но смъртта е водачът.
Третият човек, на когото според дон Хуан бях задължен до края
на живота си, а дори и след това, беше моята баба по майчина линия. В
сляпата си привързаност към моя дядо — мъжа — аз бях забравил
истинския извор на сила в този дом — моята доста ексцентрична баба.
Много години преди да отида у тях, тя бе спасила от линчуване
един местен индианец. Бил набеден, че е магьосник. И някакви
разгневени млади хора вече наистина го увесили на едно дърво в
имението на баба ми. Тя минавала тъкмо като започвали линчуването и
ги възпряла. Изглежда, всички младежи, участващи в линча, били
нейни кръщелници и не посмели да й се възпротивят. Тя смъкнала
човека на земята и го прибрала в дома си да го лекува. Въжето вече
успяло да протрие дълбока рана на шията му.
Раните му зараснали, но той така и повече не се отделил от баба
ми. Твърдял, че животът му свършил в деня на линчуването, а новият
му живот вече не му принадлежал — той принадлежал на нея. И като
човек, който държи на думата си, той посветил живота си в служба на
моята баба. Той й беше прислужник, иконом и съветник. Лелите ми
разправяха, че именно той посъветвал баба да осинови едно
новородено сираче — нещо, което те най-злостно одумваха.
Когато се появих в дома на баба и дядо, осиновеното й дете вече
беше възрастен мъж, който гонеше четиридесетте. Тя го бе изпратила
да следва във Франция. Един следобед най-неочаквано пред къщата
спря едно такси и от него слезе изключително елегантен, снажен мъж.
Шофъорът на таксито внесе кожените му куфари в двора. Едрият мъж
му остави щедър бакшиш. От пръв поглед забелязах, че външността му