Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

беше поразителна. Беше с дълга, къдрава коса и дълги, извити мигли.
Създаваше впечатление, че е изключително красив, а всъщност изобщо
не беше. Но най-хубавото у него бе ослепителната му, открита
усмивка, която моментално ми отправи.
— Мога ли да се поинтересувам от вашето име, млади човече? —
попита той с най-добре поставения глас, който бях чувал.
Мигновено ме спечели с това, че ме назова „млади човече“.
— Казвам се Карлос Арана, господине — отвърнах аз, — а може
ли на свой ред да ви запитам за вашето име?
Той се престори на смаян, отвори широко очи и отскочи назад
като от удар. След това се разсмя с пълен глас. При звука на неговия
смях баба ми излезе на двора. Щом видя снажния мъж, тя изпищя като
малко момиченце и го обви с ръце в най-любяща прегръдка. Той я
вдигна като перце и я завъртя. Едва сега забелязах колко е висок.
Крепкото му телосложение бе скривало високия му ръст. Всъщност
той направо приличаше на професионален борец. Сякаш забелязал, че
го разглеждам, той натегна, бицепси.
— Навремето съм се занимавал малко с бокс, драги господине —
каза той, явно разбрал какво си мислех.
Баба ми го представи. Каза, че това е нейният син Антоан,
нейният бебчо, зеницата на очите и. Каза, че бил драматург, режисьор,
писател и поет.
В моите очи обаче най-ценното му качество беше атлетичният му
вид. В началото не разбрах, че е бил осиновен. Но ми направи
впечатление, че изобщо не прилича на останалите в семейството. Те
всички напомняха ходещи трупове, а той беше напълно жив, жизнен до
мозъка на костите. Страхотно си допаднахме. Харесваше ми, че всеки
ден тренира, използвайки един чувал за боксьорска круша. Особено ми
се нравеше, че не само боксира чувала, но и го рита с крака,
съчетавайки движенията по шеметен начин. Тялото му беше крепко
като скала.
Един ден Антоан ми довери, че единственото му страстно
желание в живота било да стане прочут писател.
— Аз имам всичко — каза той. — Животът винаги е бил много
щедър към мен. Нямам само това, което единствено искам — талант.
Музите не ме харесват. Мога да оценя нещата, които чета, но не мога
да напиша нищичко, което да ми хареса, като го прочета. Това ми е