мъката. Липсва ми или дисциплина, или обаяние, за да съблазня
музите, затова животът ми е толкова празен, колкото изобщо може да
бъде.
По-нататък Антоан ми разказа, че единственото му богатство е
неговата майка. Той нарече баба ми своя крепост, опора, душа-близнак.
Накрая произнесе на глас една много смущаваща мисъл:
— Ако не беше моята майка — каза той, — аз нямаше да съм
жив.
Тогава разбрах колко дълбоко бе привързан към моята баба.
Внезапно си спомних съвсем живо всички ужасни истории, които
моите лели бяха разправяли за изпортеното дете Антоан. Баба ми
наистина безкрайно го е глезила. И все пак двамата изглеждаха толкова
щастливи, че са заедно. Виждах как седят по цели часове, той положил
глава в скута й, сякаш беше малко дете. Никога не съм чувал баба ми
да разговаря с някого толкова дълго.
Неочаквано един ден Антоан започна да пише като луд. Залови
се да поставя една пиеса в местния театър, пиеса, която сам бе
написал. Представлението имаше шумен успех. Публикуваха
стихотворенията му в местния вестник. Той явно бе стъпил на
творческата писта. Но само след няколко месеца всичко това свърши.
Редакторът на градския вестник публично разобличи Антоан; обвини
го в плагиатство и пусна във вестника статия с доказателства за
прегрешенията му.
Моята баба, естествено, не искаше и да чуе за недостойното
поведение на сина си. Тя обясни всичко станало като проява на
дълбока завист. Нямаше човек в града, който да не завижда на
елегантността и стила на сина й. Завиждаха му, че е личност, на ума
му. Вярно беше, че е самото въплъщение на елегантност и добри
маниери. Но очевидно беше и плагиат — в това не остана съмнение.
Антоан така и не обясни на никого поведението си. А аз
прекалено го обичах, за да го попитам нещо за това. Пък и не ме
интересуваше. Доколкото разбирах, сигурно си имаше някакви
причини. Но нещо сякаш се пречупи и от тогава всичко се завъртя на
бързи обороти, така да се каже. В къщата всичко се променяше
драстично от ден в ден и аз вече свикнах непрекъснато да очаквам
нещо — било хубаво, било лошо. Една вечер баба влезе с най-
драматичен вид в стаята на Антоан. В погледа й забелязах някаква
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1