Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

— Плагиатство ли, Антоан? — попита тя. Усмивката, с която
Антоан отвърна на майка си, беше също толкова лъчезарна.
— Разбира се, мамо — каза той. — Разбира се.
Те се прегърнаха, разплакани. Клаксонът на таксито стана още
по-нетърпелив. Антоан ме погледна, както се бях стаил под
стълбището. Той ми кимна леко, сякаш казваше: „Довиждане. Бъди
внимателен.“ После се обърна и без повече да погледне майка си,
затича към вратата. Беше на тридесет и седем години, но изглеждаше
на шестдесет, сякаш носеше огромно бреме на плещите си. Преди да
стигне до вратата, той поспря, чул гласа на майка си, която за последен
път го напътстваше.
— Не се оглеждай назад, Антоан — каза тя. — Никога не
поглеждай назад. Бъди щастлив и действай. Действай! В това е
номерът. Действай!
Тази сцена ме изпълни със странна тъга, която продължи и до
ден днешен — най-необяснима меланхолия, която според дон Хуан се
дължеше на това, че за първи път съм осъзнал как един ден времето ни
свършва.
На другия ден моята баба замина със своя съветник, прислужник
и иконом на пътешествие към едно митично място на име Рондония.
Там нейният магьосник-помощник щеше да я лекува. Баба беше
неизлечимо болна, а аз не го знаех. Тя така и повече не се върна. Дон
Хуан ми обясни продажбата на всичките й земи и предаването на
парите на Антоан като върховна магьосническа маневра, която нейният
съветник бе извършил, за да я откъсне от грижите на семейството й. А
те бяха толкова сърдити на майка си за постъпката й, че изобщо не ги
интересуваше дали ще се върне или не. Според мен дори не бяха
разбрали, че си е отишла.
Застанал на равното било на планината, аз си спомних тези три
случки така, сякаш бяха станали само преди миг. С пълен глас изразих
благодарността си към тези трима души и успях да ги върна на този
планински връх. Когато престанах да викам, самотата ми стана нещо
неизразимо. Разплаках се, неспособен повече да се владея.
Дон Хуан търпеливо ми обясни, че самотата е нещо недопустимо
за един воин. Каза, че воините-пътешственици могат да се осланят на
едно същество, на което могат да съсредоточат цялата си любов,
цялата си грижа — тази прекрасна Земя, нашата майка, матрица и