Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Мъката, която ме бе обзела, се превърна от самосъжаление в
чувство за неописуема загуба.
— Ти си отиваш! — простенах аз. — Боже мой! Завинаги си
отиваш!
В този момент дон Хуан ми направи нещо, което често бе правил
още от първия ден на запознанството ни. Бузите му се издуха сякаш от
дълбокия дъх, който бе поел, после ме потупа силно по гърба с дланта
на лявата си ръка и каза:
— Изправи се на крака! Вдигни се!
В следващия момент аз отново станах цялостен, завършен, поел
напълно контрол над себе си. Знаех какво се очаква от мен. Повече не
изпитвах никакво колебание и престанах да се измъчвам за себе си. Не
ме тревожеше какво ще стане с мен, когато дон Хуан замине. Знаех, че
заминаването му е неизбежно. Той ме погледна и с този поглед очите
му ми казаха всичко.
— Повече никога няма да бъдем заедно — меко каза той. — Ти
повече нямаш нужда от помощ; а и аз не искам да ти я предлагам,
защото вече си опитен воин-пътешественик и ще ми се изплюеш в
лицето, ако ти предложа помощ. От определен момент нататък
единствената радост на воина-пътешественик е, че остава сам на себе
си. Пък и аз не искам да се опитваш да ми помагаш. Веднъж тръгна ли,
вече съм си отишъл. Не мисли за мен, защото аз няма да мисля за теб.
Ако си истински воин-пътешественик, бъди безупречен! Грижи се за
твоя свят. Почитай го, защитавай го дори с цената на живота си!
Той се отдръпна от мен. Този момент беше отвъд всякакво
самосъжаление, сълзи или щастие. Той кимна с глава сякаш за
довиждане или за да ми покаже, че разбира чувствата ми.
— Забрави себе си и няма да се страхуваш от нищо, на каквото и
ниво на осъзнаване да се окажеш — каза той.
После внезапно придоби дяволит вид, явно му се искаше да ме
занася до самия край. За последен път на тази земя той ме изимитира
— вдигна ръце към мен, изпъна и сви пръсти към дланите си като дете:
— Чао! — каза той.
Знаех, че е безсмислено да съжалявам и тъгувам за каквото и да
било и че ако на мен ми беше толкова трудно да остана тук, не по-леко
му беше на дон Хуан да замине. Двамата бяхме част от необратим
енергетичен процес, който никой от нас не можеше да спре. От друга