Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

е нещо, което ще оцениш. Нещо, което ще запомниш завинаги. Смятам
да ти направя прекрасен подарък за цял живот. Разбираш ли?
Разбирах, че е един истеричен шотландец. Винаги си доставях
удоволствието да го занасям и да следя приключенията му. И никога не
съм съжалявал за това.
— Успокой се, успокой се, Еди — казах аз. — Какво искаш да ми
разкажеш?
И той ми разказа, че бил в един бордей и там се натъкнал на
невероятна жена, която правела нещо невъобразимо, наричано от
самата нея „фигури пред огледалото“. Не преставаше да ме убеждава,
почти заеквайки от вълнение, че просто съм дължал на себе си да
изживея това нещо.
— Чуй, не се притеснявай за пари! — каза той, понеже знаеше,
че нямам никакви. — Аз вече съм платил всичко. На теб ти остава
само да дойдеш с мен. Мадам Людмила ще ти покаже своите фигури
пред огледалото. Страхотна е!
В пристъп на неудържим възторг Еди се разсмя гръмогласно,
забравил напълно лошите си зъби, които обикновено прикриваше,
усмихвайки се със затворени устни.
— Казвам ти, наистина е страхотно! Любопитството ми се
разпалваше с всеки изминал миг. Нямах търпение да се включа в
новото му развлечение. Еди ме откара с колата си до едно предградие.
Спряхме пред прашна, занемарена сграда; боята се лютеше от стените.
Имаше вид на някогашен хотел, превърнат впоследствие в жилищна
сграда. Забелязах останки от табела на хотел, явно разпаднала се на
парчета. По фасадата имаше редове мръсни балкони, разкрасени със
саксии или с прострени да съхнат килими.
На входа иа сградата стояха двама тъмни, подозрителни мъже с
островърхи обувки, които, изглежда, им стягаха; те поздравиха Еди с
бурни излияния. Очите им бяха черни, шарещи, заплашителни. И
двамата бяха облечени в лъскави, светлосини костюми, също твърде
тесни за масивните им тела. Единият отвори вратата пред Еди. Мен
изобщо не ме и погледнаха.
Изкачихме се два етажа по разнебитеното стълбище, което
навремето си явно е било луксозно. Еди мина напред и ме поведе по
дълъг, пуст коридор с врати от двете страни, точно като в хотел.
Всички врати бяха боядисани в един и същ мрачен, маслиненозелен