Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

ПЪТУВАНЕТО НА ВРЪЩАНЕ


Смътно долових силен шум от мотор, който сякаш даваше газ на
място. Помислих си, че някой от служителите загрява автомобил на
паркинга зад блока, в който беше квартирата ми. Шумът стана толкова
оглушителен, че ме разбуди окончателно. Наругах наум момчетата,
решили да оправят колите точно под прозореца на спалнята ми. Беше
ми горещо, бях изпотен и с чувство на слабост. Седнах на ръба на
леглото и усетих ужасно схващане в прасците. Поразтрих ги. Спазмите
бяха толкова разтърсващи, че се уплаших да не ми се натъртят краката
и да излязат ужасни синини. Запътих се автоматично към банята да
потърся някакъв мехлем. Не можех да ходя, виеше ми се свят. И тогава
паднах — нещо, което никога не беше ми се случвало. Когато се
посвестих, забелязах, че вече изобщо не ме вълнуват синините по
краката ми. Винаги съм бил почти хипохондрик. Една по-особена
болка като спазъма в прасците, който бях усетил преди малко,
обикновено можеше да ме хвърли в най-хаотични тревоги.
Отидох до прозореца да го затворя, макар повече да не чувах
шума. Установих, че е затворен плътно, а навън е тъмно. Беше нощ! В
стаята беше задушно. Отворих прозореца, като се чудех защо ли съм го
затворил. Нощният въздух беше прохладен и свеж. Паркингът беше
пуст. Хрумна ми, че шумът може да е идвал от автомобил, който
форсира на място в алеята между паркинга и моя блок. Престанах да
си блъскам повече главата над това и се върнах в леглото да си доспя.
Легнах напряко, провесил крака на пода. Мислех си, че ако спя в това
положение, ще помогна за кръвообращението в прасците, които много
ме боляха, но не бях сигурен дали е по-добре да са на ниско или да ги
вдигна на възглавница.
Както се отпусках удобно и се готвех да заспя отново, една
мисъл прониза ума ми с такава сила, че ме накара да се изправя с едно-
едничко движение. Аз бях скочил в пропастта в Мексико! Следващата
ми мисъл беше един псевдологически извод: щом бях скочил в
пропастта умишлено, с цел да умра, значи сега трябва да съм призрак.
Колко странно, помислих си, че след като умрях, съм се върнал под

Free download pdf