Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

формата на призрак в своя апартамент в Лос Анжелис, на ъгъла на
„Уестууд“ и „Уилшиър“. Нищо чудно, че усещанията ми са доста по-
различни. Но пък ако съм призрак, съобразих аз, то как ще усещам
полъха на свежия вятър или болката в краката си?
Опипах чаршафите на леглото си — съвсем реални бяха на
пипане. Същото беше и с металната пружина. Отидох в банята.
Погледнах се в огледалото. Ако се съди по вида ми, лесно можех да
мина за призрак. Ужасно изглеждах. Очите ми бяха хлътнали, с
огромни черни сенки под тях. Или бях обезводнен, или мъртъв.
Инстинктивно започнах да пия вода направо от крана. Наистина можех
да я гълтам. Наливах се глътка след глътка, сякаш не бях пил вода от
няколко дни. Долових как дишам дълбоко. Жив бях! Ей богу, жив бях!
Повече изобщо не се съмнявах в това, но кой знае защо то не ме
въодушеви. Тогава през ума ми прелетя още по-необикновена мисъл: и
друг път бях умирал и възкръсвал. Свикнал бях и затова сега не ми
правеше впечатление. Мисълта беше толкова жива, че това я
превръщаше в мним спомен. Мним спомен, който не идваше от
ситуации, при които животът ми е бил в опасност. Нещо много по-
различно беше. По-скоро беше смътното знание за нещо, което никога
не се е случвало и няма никаква причина да се явява в мислите ми.
Не изпитвах никакво съмнение, че бях скочил в пропастта в
Мексико. А сега се намирах в апартамента си в Лос Анжелис, на
повече от четири хиляди километра от мястото, където бях скочил, без
да имам и най-малкия спомен да съм извършвал пътуването на
връщане. Все така автоматично аз пуснах водата във ваната и седнах в
нея. Не усещах топлината на водата, бях замръзнал до костите. Дон
Хуан ме бе научил, че в моменти на криза като сегашния човек трябва
да използва течаща вода като пречистващо средство. Като си спомних
това, станах и пуснах душа. Оставих топлата вода да облива тялото ми
повече от час.
Исках спокойно и разумно да обмисля какво беше станало с мен,
но не можех. Мислите сякаш се бяха изпарили от ума ми. Нямах
мисли, но пък бях изпълнен докрай с усещания, които идваха на
приливи в цялото ми тяло по начин, който бях неспособен да
изследвам. Можех само да усещам връхлитането им и да ги оставям да
си преминават през мен. Единственият съзнателен избор, на който бях
способен, бе да се облека и да изляза. Тръгнах да закуся, нещо, което