Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

непрекъсната линия от последователни събития, която вижда всеки от
нас, като се вгледа назад.
Единственото обяснение, с което разполагах, беше, че съм
последвал напътствията на дон Хуан; бях преместил събирателната си
точка в позиция, която е предотвратила смъртта ми, и от вътрешното
си мълчание съм извършил обратното пътуване до Лос Анжелис. На
никакво друго смислено обяснение не можех да се опра. За първи път
такъв ход на мисли ми се стори напълно приемлив и задоволителен.
Той нищо не обясняваше, но определено говореше за една прагматична
процедура, която преди бях изпробвал в по-мека форма, и тази
нелогична мисъл, изглежда, донесе облекчение в цялото ми същество.
В ума ми почнаха да бликат една след друга съвсем ясни мисли.
Имаха уникалното свойство да проясняват заплетените ми въпроси.
Първата беше свързана с нещо, което винаги ме е тормозело. Дон Хуан
го описваше като нещо характерно за мъжете-магьосници:
неспособността ми да си спомням събития, станали, докато съм бил в
състояние на повишено осъзнаване.
Дон Хуан бе описал състоянието на повишено осъзнаване като
краткотрайно преместване на моята събирателна точка, което той всеки
път предизвикваше у мен, като ме удряше рязко по гърба. С това
отместване той ми помагаше да постигна достъп до енергийни полета,
които обикновено са по периферията на осъзнаването ми. С други
думи, енергийните полета, които обикновено са по края на
събирателната точка, се оказват в центъра й за времето, докато тя е
преместена. Преместване от такова естество имаше две последици за
мен: една извънредна острота на мисълта и възприятието и, от друга
страна — неспособност да си спомня, щом се върна в нормално
състояние на осъзнаване, какво е ставало, докато съм бил в другото
състояние.
Отношенията ми с останалите ученици в групата на дон Хуан
бяха пример за тези две последици. Аз имах спътници, придружители
за моето окончателно пътешествие. Взаимодействах с тях само в
състояние на по_вишено осъзнаване. _Яснотата и обхватът на
взаимодействието ни бяха изумителни. Проблемът беше, че във
всекидневния ми живот оставаха само мъчителни полуспомени, които
ме довеждаха до отчаяние с неспокойното чувство на някакво
очакване. Може да се каже, че в обикновения живот живеех с