Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

постоянното озъртане за някой, който ще се появи най-неочаквано
пред мен, излизайки от някоя административна сграда, или пък ще
завие на ъгъла и ще се сблъска с мен. Където и да ходех, очите ми
непрекъснато и неволно шареха навсякъде в търсене на
несъществуващи хора, които обаче съществуваха като никой друг.
Докато седях в „Шип“ тази сутрин, всичко, което ми се беше
случвало в състояние на повишено осъзнаване през всичките ми
години с дон Хуан, отново се навърза в последователен спомен без
прекъсвания и в най-големи подробности. Дон Хуан се оплакваше, че
мъжът-магьосник, който е нагуал, поради големия обем на
енергетичната си маса е принуден да се фрагментира. Казваше, че
всеки фрагмент изживява специфичен обхват от цялото поле и че
събитията, които се изживяват във всеки фрагмент, един ден трябва да
се обединят, за да очертаят пълна, осъзната картина на всичко, което се
е случвало през целия живот.
Вгледан в очите ми, той каза, че за това обединение са нужни
години и че са му разказвали случаи за нагуали, които така и не
постигали пълен, осъзнат обхват на дейността си и живеели
фрагментирани.
Това, което изпитвах тази сутрин в „Шип“ надминаваше всичко,
което можех да си представя и в най-буйните си фантазии. Дон Хуан
ми бе повтарял много пъти, че светът на магьосниците не е неизменен,
където всяко нещо е окончателно и непроменливо, а е свят на вечна
неустановеност, където нищо не бива да се приема като даденост.
Скокът в пропастта измени така драстично моята познавателна
способност, че ми позволяваше да приемам възможности, които преди
съм смятал за невъобразими и неописуеми.
Но каквото и да кажех за обединението на фрагментите си
познание, то би било чист евфемизъм. В тази съдбовна утрин в „Шип“
аз изживях нещо безкрайно по-силно от оня ден, когато за първи път
видях енергията, както протича във Вселената — денят, който завърши
с това, че се бях пренесъл от университетския град до собственото си
легло в моя апартамент, без изобщо да съм отивал в къщи по начина,
по който изискваше моята познавателна система, за да приеме като
реално цялото събитие. В „Шип“ аз свързах всички фрагменти на
своето същество. Във всеки от тях аз бях действал напълно уверено и
последователно и все пак нямах и представа, че съм го правил. Аз