Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Втурнах се след него, подчинявайки се на инстинктивен порив.
Исках да го попитам какво беше видял в мен, че така изпищя.
Настигнах го на паркинга и го помолих да ми каже защо бе викал. Той
закри очи и отново запищя, дори още по-силно. Приличаше на дете,
уплашено от нощен кошмар, което пищи със силата на целите си
дробове. Оставих го и се върнах в ресторанта.
— Какво ти стана, скъпи? — попита ме сервитьорката със
загрижен вид. — Помислих си дали не си избягал от мен.
— Просто отидох да видя един приятел — отговорих аз.
Сервитьорката ме погледна с израз на досада и удивление.
— Тоя човек ти е приятел? — възкликна тя.
— Единственият ми приятел на този свят — казах аз и това беше
истина, ако може да се определи като „приятел“ човекът, който вижда
през маската, която те прикрива, и знае откъде наистина идваш.