Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

цвят. На всяка от тях имаше пиринчен номер, потъмнял от времето,
който едва се различаваше на боядисаното дърво.
Най-сетне Еди спря пред една врата. Забелязах, че е с номер 112.
Той почука няколко пъти. Вратата се отвори и една закръглена, ниска
жена с изрусена коса ни покани мълчаливо с жест. Носеше червена
копринена роба с волани от пера по ръкавите и червени пантофи с
пухкави помпони. Едва когато затвори вратата и вече бяхме в малкия
хол, тя поздрави Еди на английски с ужасен акцент.
— Здрасти, Еди. Довел приятел, а?
Еди се здрависа с нея, после галантно й целуна ръка. Държеше
се сякаш е напълно спокоен, но въпреки това долових у него
несъзнателните жестове на притеснен човек.
— Как сте днес, мадам Людмила? — попита той, стараейки се да
звучи като американец, но доста нескопосно.
Така и никога не разбрах защо Еди искаше да минава за
американец винаги когато си имаше работа с тези домове е лоша слава.
Подозирах, че го прави, понеже американците се ползват с името на
богати, а той искаше да се утвърди като истински богаташ пред тях.
Еди се обърна към мен и каза с въображаемия си американски
акцент:
— Оставям те в добри ръце, момче.
Прозвуча толкова ужасно и чуждо за слуха ми, че се разсмях па
глас. Мадам Людмила изобщо не се смути от моя взрив от веселие.
Еди целуна още веднъж ръка на мадам Людмила и си тръгна.
— Ти говори английски, мой момче? — извика тя, като че ли бях
глух. — Ти прилича като египтянин или май турчин.
Уверих мадам Людмила, че не съм нито едното, нито другото и
че говоря английски. Тогава тя ме попита дали ми харесват нейните
фигури пред огледало. Не знаех какво да отговоря и само кимнах с
глава.
— Аз прави тебе хубаво шоу — увери ме тя. — Фигури пред
огледало само за разгряване. Когато стане горещ и готов, казва да спра.
От малкия хол, където стояхме, ние минахме в мрачна,
тайнствена стая. Прозорците бяха с плътни завеси. По стените бяха
инсталирани няколко мъждиво светещи лампи. Бяха с формата на
тръбички и стърчаха от стената под прав ъгъл. Цялата стая бе
претрупана с всякакви вещи: неголеми скринове, старинни маси и

Free download pdf