Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

столове, опряно до стената писалище със спускащ се извит капак,
отрупано с хартии, моливи, линийки и поне сто ножици.
— Легло в друга стая, мили — каза тя, посочвайки към
отсрещния край на стаята. — Тук моя антизала. Тук прави мое шоу, за
да стане ти горещ и готов.
Тя свали червената си роба, изрита пантофите си и разтвори
двете крила на два високи гардероба, поставени редом до стената. От
вътрешната страна на вратите имаше огледала в пълен човешки ръст.
— А сега музика, мой момче — каза мадам Людмила и нави
допотопната виктрола, която обаче беше съвсем запазена, блестеше
като чисто нова. Тя сложи една плоча. Музиката представляваше
натрапчива мелодия, която ми напомняше цирков марш.
А сега мое шоу — оповести тя и започна да се върти пол
акомпанимента на натрапчивата мелодия. Кожата на мадам Людмила
беше съвсем стегната и изключително бяла, макар че тя не беше вече
млада. Сигурно наближаваше петдесетте си, добре изживени години.
Коремът й беше вече малко отпуснат, съвсем леко, както и обемистият
й бюст. Кожата на лицето й също бе поувиснала и образуваше вече
забележима двойна гуша. Носът и беше малък, а устните дебело
начервени. Очите й също бяха много плътно гримирали. Изобщо бе с
вида на типична застаряваща проститутка. И въпреки това у нея имаше
нещо детинско — една съвсем момичешка всеотдайност и
доверчивост, нещо трогателно мило.
— А сега — фигури пред огледало! — обяви мадам Людмила,
докато музиката продължаваше.
— Крак, крак, крак — повтаряше тя, като мяташе във въздуха
единия крак, после другия в такт с музиката. Държеше дясната си ръка
на темето като малко момиченце, което не е много уверено дали ще
може да изпълни сложните движения.
— Врът, врът, врът! — повтаряше тя, въртейки се като пумпал.
— Дупе, дупе, дупе! — продължи после тя, показвайки ми като
танцьорка на канкан голите си задни части.
Повтори няколко пъти поредицата в същата последователност,
докато музиката започна да стихва, когато пружината на грамофона се
развиваше към края. Имах чувство, че мадам Людмила с въртене се
отдалечаваше и ставаше все по-малка и по-малка, докато музиката
стихваше. От дълбините на цялото ми същество избликнаха на