ПЪТЕШЕСТВИЕ НА СИЛАТА
По времето, когато се запознах с дон Хуан, аз бях много усърден
студент по антропология и исках да започна кариерата си на
професионален антрополог с колкото може повече публикации.
Плановете ми бяха да се издигна в академичната йерархия и като първа
стъпка към това бях решил да събера данни за използването на лечебни
билки от индианците в югозападната част на Съединените щати.
Първо се допитах до един професор по антропология, който
работеше в тази област, за съвет относно проекта ми. Беше изтъкнат
етнолог и в края на тридесетте и началото на четиридесетте години бе
публикувал множество трудове за калифорнийските индианци, както и
за индианците от Югозапада и в Сонора, Мексико. Той търпеливо
изслуша изложението на плана ми. Идеята ми беше на напиша статия
под заглавие „Етноботанически данни“ и да я публикувам в списание,
посветено изключително на антропологическите проблеми от
Югозапада на САЩ.
Замисълът ми беше да събера лечебни билки, да занеса образци
от тях в Ботаническата градина на УКЛА, за да определят точно вида
им, и след това да опиша за какво и как ги използват индианците от
Югозапада. Вече си представях как ще събера хиляди екземпляри и
дори се надявах да публикувам малка енциклопедия на тази тема.
Професорът снизходително се усмихна.
— Не бих искал да охлаждам ентусиазма ви — каза той с уморен
глас, — но не мога да не се отнеса негативно към вашето
въодушевление. Въодушевлението е добре дошло в антропологията, но
то трябва да се насочи в правилна посока. Ние все още се намираме в
златния век на антропологията. Аз имах щастието да уча при Алфред
Крьобър и Робърт Лоуи, два стълба в обществените науки. Не съм
посрамил доверието им. Антропологията все още е фундаментална
дисциплина. Всички останали дисциплини трябва да произтичат от
антропологията. Цялата област на историята например би трябвало да
се нарича „историческа антропология“, а областта на философията —
„философска антропология“. Човекът трябва да бъде мерило за всичко.