Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Накрая преодолях пораженческото си настроение и потеглих на
пътешествие с него. Посетихме всяко кътче в Аризона и Ню Мексико,
където имаше индианци. Един от крайните резултати от това пътуване
беше, че открих в моя приятел-антрополог два ясно очертани аспекта
на личността. Той ми бе обяснил, че винаги премервал много точно
мненията си като антрополог-професионалист и се придържал към
основната линия в антропологическата мисъл днес, но че като на
частно лице неговата антропологическа полева работа му е дала
съкровищница от изживявания, за които никога не е говорил. Тези
изживявания изобщо не се връзвали с днешната антропологическа
мисъл, защото не подлежали на никакво класифициране.
По време на пътуването той неизменно спираше на чашка със
свои бивши информатори и след това напълно се отпускаше. В такива
моменти аз сядах на волана и шофирах, а той седеше отзад и си
отпиваше от бутилката 30-годишен „Балънтайн“. Именно в такива
случаи Бил ми разказваше за своите неподлежащи на класифициране
изживявания.
— Никога не съм вярвал в призраци — каза внезапно той
веднъж. — Изобщо не съм си падал по привидения и реещи се духове,
гласове в мрака и разни такива. Получил съм много прагматично и
сериозно възпитание. Компас винаги ми е била науката. И тогава, като
се заех с полева работа, в мен започнаха да проникват всякакви
смахнати идиотщини. Например една нощ потеглихме с едни
индианци да търсим привидение. Щяха истински да ме посветят
посредством нещо доста болезнено, което просто пронизваше
мускулите на гръдния ми кош. Бяха приготвили в гората и колиба за
потене. Бях се примирил да изтърпя болката. За кураж бях опънал
няколко глътки. И после човекът, който беше моят застъп-ник пред
хората, които извършваха церемонията, внезапно запищя от ужас, като
сочеше една тъмна, подобна на сянка фигура, която идваше право към
нас.
— Когато сянката приближи до мен, забелязах, че това е стар
индианец, пременен в най-чудатите одежди, които можеш да си
представиш, и принадлежностите на шаман. Като съзря стареца,
човекът, който ме придружаваше нея нощ, най-безсрамно припадна.
Старецът дойде до мен и насочи пръст в гърдите ми. Пръстът му беше
само кожа и кости. Той ми издърдори някакви неразбираеми неща. В