Внезапно ме обхвана странно безпокойство и аз скочих от
мястото си. Сякаш не по своя воля аз отидох при стареца и моментално
подхванах дълга тирада за това колко много знам за лечебните
растения и за шаманството сред американските индианци от
равнините, както и за техните сибирски предци. Между другото
споменах, че знам за него като за шаман. В заключение го уверих, че за
него би било безкрайно полезно да проведем един по-обстоен
разговор.
— Ако не друго, можем да си разменим разни истории — казах
предизвикателно аз. — Вие ще ми разкажете свои, аз на вас—мои.
През цялото това време старецът стоеше със сведени очи. И
после впи поглед в мен.
— Аз съм Хуан Матус — каза той, като ме гледаше право в
очите.
По някаква напълно необяснима причина изпитах чувството, че
изобщо нямам за какво повече да говоря. Понечих да му кажа името
си, но той вдигна ръка до устните ми, сякаш за да ме възпре да го
произнеса.
В този момент пристигна един автобус. Старецът промърмори,
че това е автобусът, който трябва да вземе; после искрено ме покани да
го потърся, за да си поговорим на спокойствие и да си разменим разни
истории. Когато произнасяше това, забелязах иронична усмивчица в
ъгълчето на устата му. И невероятно пъргаво за възрастта си — бях
преценил, че трябва да е над осемдесетте — той на няколко скока
покри разстоянието от петнадесет метра между пейката, където бе
седял, и вратата на автобуса. В момента, когато той скочи вътре,
автобусът затвори врати и потегли, сякаш бе чакал специално него.
След като старецът си замина, аз се върнах на пейката, където
седеше Бил.
— Какво каза той, какво каза? — заразпитва ме Бил възбудено.
— Да го потърся в дома му — отговорих аз. — Дори каза, че там
може да поговорим.
— Но какво си му наговорил, че да те покани в дома? — настоя
Бил. Казах му, че съм използвал цялото си красноречие и съм обещал
на стареца да му разкрия всичко, което съм научил за лечебните
растения от цялата книжнина.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1