НАМЕРЕНИЕТО НА БЕЗКРАЙНОСТТА
— Искам от теб внимателно да обмислиш всяка подробност от
това, което се случи между теб и онези двама души, Хорхе Кампос и
Лукас Коронадо, които всъщност те доведоха при мен — каза ми дон
Хуан. — После ще ми разкажеш всичко.
Изискването му се оказа много трудно за мен, въпреки това ми
достави удоволствие да си припомня всяко нещо, което ми бяха
казвали те двамата. Той искаше всички възможни подробности, нещо,
което ме застави да напрегна паметта си до краен предел.
Историята, която дон Хуан искаше да си припомня, започна в
град Гуаймас, в мексиканския щат Сонора. От Юма в щата Аризона ми
бяха дали имена и адреси на едни хора, за които ми бяха казали, че ще
могат да хвърлят някаква светлина над загадката на стареца, когото бях
срещнал на автогарата. Но хората, които посетих, не само не бяха и
чували за съществуването на оттеглил се стар шаман, но дори се
съмняваха, че такъв изобщо съществува. Все пак знаеха безброй
страхотни истории за шамани от племето яки и за войнствения дух на
индианците от това племе. Подсказаха ми, че на Гара Викам, градче,
разположено на железопътната линия между Гуаймас и Сиудад
Обрегон, може би ще открия някой, който би ме насочил във вярна
посока.
— Имате ли предвид някой конкретен човек? — бях попитал аз.
— Най-добре ще е да поговорите с някой аграрен инспектор от
държавната банка — предложи един от тях. — В банката има много
аграрни инспектори. Те познават всички индианци в областта, понеже
банката е тази държавна институция, която изкупува реколтата им, а
всеки яки е земеделец: докато обработва даден участък земя, той може
да го смята своя собственост.
Вие познавате ли някой аграрен инспектор? — попитах аз.
Те се спогледаха и се усмихнаха извинително. Не познавали ни
един, но настояха сам да се свържа с когото и да било от тях и да му
изложа проблема си. Опитите ми да се запозная с аграрен инспектор от
държавната банка в Гара Викам завършваха с пълен провал. Свързах се