Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

с трима, но разкажех ли им какво мислся, всеки от тях ме поглеждаше
крайно подозрително. Моментално се усъмняваха, че може да съм
шпионин, пратен от янките да забърква някакви неприятности —
какви, не им беше ясно, но правеха всякакви смахнати предположения,
като се започне от политическа агитация и се стигне до индустриален
шпионаж. В този случай се ширеше убеждението, макар и без всякакви
основания, че в земите на индианците-яки има големи медни залежи и
че янките ламтят да се докопат до тях.
След този пълен провал аз се върнах в Гуаймас и се установих в
хотел, разположен недалеч от един страхотен ресторант, където ходех
три пъти на ден. Кухнята беше великолепна. Толкова ми хареса, че
останах в Гуаймас още една седмица. На практика аз почти живеех в
ресторанта и се сближих със съдържателя му, господин Рейес.
Веднъж, докато обядвах, господин Рейес дойде до масата ми с
още един човек, когото ми представи като Хорхе Кампос, чистокръвен
индианец-яки и предприемач. На младини той живял в Аризона и
говореше английски перфектно, беше по американец от всеки
същински американец. Господин Рейес се уби да го хвали като
истински пример за това как с упорит труд и без да жали усилията си,
човек може да се развие като изключителна личност.
Господин Рейес ни остави сами, а Хорхе Кампос седна до мен и
незабавно завзе разговора. Правеше се на скромен и отрече всички
похвали, но съвсем явно се гордееше до немай-къде от нещата, които
господин Рейес бе казал за него. От пръв поглед придобих
впечатлението, че Хорхе Кампос е от този определен тип
предприемачи, които се срещат по баровете или оживените ъгли на
главните улици, готови да ви пробутат всякаква идея или просто да ви
надхитрят и да ви облекчат от спестяванията ви.
Господин Кампос беше с много приятен външен вид, висок около
метър и осемдесет, строен, с лекото коремче на закоравял любител на
твърдия алкохол. Лицето му беше много мургаво с лек маслинен
оттенък. Обут беше в скъпи дънки и ослепителни каубойски ботуши с
остър нос и ъгловати токове, сякаш често му се налага да ги запира в
земята, за да удържа хванато с ласо добиче.
Облечен беше в безупречно изгладена риза на шотландско каре;
от дясното джобче се подаваше пластмасова калъфка с няколко
писалки. Виждал съм такива калъфки у чиновници, които си пазят