— О! Обичам откровените хора — каза той, наслаждавайки се на
думите си. — Сигурен съм, че с теб ще се споразумеем. Аз ти
предлагам услугите си като водач и ключа, който може да отвори
много секретни врати сред индианците — яки. Както си забелязал по
външния ми вид, аз съм човек с вкус и средства.
— О, да, определено сте човек с добър вкус — потвърдих аз.
— Та искам да кажа, че срещу скромно възнаграждение, което
ще намериш напълно разумно, аз ще те заведа до подходящите хора;
хора, на които можеш да задаваш каквито въпроси пожелаеш. А срещу
още мъничко повече мога и да ти превеждам думите им съвсем
дословно на испански или английски. Говоря освен това френски и
немски, но ми се струва, че тези езици не те интересуват.
— Прав сте, напълно сте прав — казах аз. — Тези езици изобщо
не ме интересуват. А колко ще искате да ви платя?
Той извади от вътрешния си джоб бележник с кожени корици и
го подхвърли пред лицето ми, надраска набързо някакви бележки,
затвори го и с бързо и точно движение го прибра в джоба си. Сигурен
бях, че искаше да ми даде представа колко бързо и делово се оправя
със сметките.
— А, моето възнаграждение! Ще ти взимам по петдесет долара
на ден плюс транспортните разходи и храната, тоест когато ти ядеш,
ям и аз. Какво ще кажеш?
В този момент той се наведе към мен и почти шепнешком ми
каза, че трябва да минем на английски, защото не иска хората наоколо
да разберат от какъв характер е сделката ни. И тогава започна да
говори на нещо, което изобщо не беше английски. Изпаднах в пълно
недоумение и се чудех как да реагирам. Слушах го затормозено как
продължава да бъбри непонятно, обаче с най-естествен вид. Сочеше
ми непринудено с оживени жестове ту насам, ту натам, сякаш ми
обяснява нещо. Имах чувство, че не говори на никой от изброените
езици. Може би това беше езикът на племето яки. Когато покрай
масата минаваха хора и ни поглеждаха, аз кимвах и казвах: „Да, да,
разбира се.“ Веднъж казах: „Бихте ли го повторили още веднъж“, и
това ми прозвуча толкова смешно, че се разкикотих чак докато ме
заболя коремът от смях. Той също се разсмя от сърце, сякаш бях казал
най-смешното нещо.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1