Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

Трябва да бе забелязал, че накрая вече ми писна и преди да стана
и да му кажа да се маха, отново заговори на испански.
— Не бих искал да те отегчавам с глупавите си наблюдения —
каза той, — но ако ще бъда твой водач, както си мисля, че ще стане,
ние ще трябва да прекарваме часове в разговори. Просто те изпитвах
да видя дали си добър събеседник. Щом ще бъда дълго с теб, докато
шофираш, то поне да бъда с човек, който умее да слуша и да поддържа
разговор. Радвам се, че те бива и за двете.
После стана, стисна ми ръка и си тръгна. Като по даден знак
съдържателят на ресторанта дойде до масата ми; усмихна се и заклати
глава като мечок.
— Нали е забележителен човек? — попита той.
Не исках да се обвързвам с мнение и господин Рейес добави, без
да съм го питал, че Хорхе Кампос в момента бил посредник в една
изключително деликатна и изгодна сделка. Каза, че някакви минни
компании от Съединените щати се интересували от железните и
медните находища в земите на индианците — яки и че Хорхе Кампос
щял да вземе от това пет милиона долара. Разбрах, че Хорхе Кампос е
мошеник. В земите на индианците — яки нямаше никакви железни
или медни залежи. Ако имаше, досега частните предприятия щяха да
са очистили земите от индианците и да са ги преселили другаде.
— Забележителен е наистина — казах аз. — Най-удивителният
човек, когото някога съм срещал. Как мога да се свържа отново с него?
— Не се безпокойте за това — отговори господин Рейес. —
Хорхе вече ме поразпита за вас. Той ви наблюдава от мига, в който
пристигнахте. Сигурно сам ще дойде и ще почука на вратата ви по-
късно днес или утре.
Господин Рейес се оказа прав. Час — два по-късно някой ме
събуди от следобедната ми дрямка. Бях решил да потегля от Гуаймас
рано вечерта и да шофирам цялата нощ на път за Калифорния. Оказа
се, че ме събуди Хорхе Кампос. Обясних му, че заминавам, но ще се
върна след около месец.
— О, но ти трябва да останеш, нали се съгласих да ти бъда водач
— каза той.
— Много съжалявам, но ще трябва да поотложим това. Сега
времето ми е съвсем ограничено — отвърнах аз.