Знаех, че Хорхе Кампос е мошеник, въпреки това реших да му
разкрия, че вече имам един информатор, когото съм срещнал в
Аризона, и той ме чака да почнем работа. Описах стареца и казах, че
името му е Хуан Матус и че хората го смятат за шаман. Хорхе Кампос
се засмя широко. Попитах го дали познава стария човек.
— О, да, познавам го — весело каза той. — Може дори да се
каже, че сме добри приятели. — И без да дочака покана, Хорхе Кампос
влезе в стаята и седна зад масичката до балкона.
— Той тук някъде ли живее? — попитах аз.
— Разбира се — уверено каза той.
— Ще ме заведете ли при него?
— Защо не — отвърна той. — Ще ми трябват само два — три
дни, за да направя собствените си проучвания, просто да се уверя, че е
тук, и после ще отидем при него.
Разбирах, че лъже, и все пак не ми се искаше да приема, че е
така. Дори си помислих, че първоначалното ми недоверие може би е
неоснователно — в момента той изглеждаше толкова убедителен.
— Обаче — продължи той, — за да те заведа при този човек, ще
трябва да ми платиш добре. Хонорарът ми ще бъде двеста долара.
Тази сума надвишаваше всичко, с което разполагах. Любезно
отказах, като поясних, че в момента нямам в себе си достатъчно пари.
— Не ми се ще да изглеждам търгаш — каза той с най-
подкупваща усмивка, — но колко можеш да си позволиш? Трябва да
вземеш предвид и това, че ще ми се наложи да давам малки бакшиши.
Индианците — яки са много затворени, но винаги има начини; все се
намират врати, които се отварят с вълшебния ключ — парите.
Въпреки всичките ми подозрения бях убеден, че Хорхе Кампос е
входният ми билет не само за света на индианците-якн, но и към
стареца, който толкова ме бе заинтригувал. Не ми се щеше да се пазаря
за пари и с известно неудобство му предложих петдесетте долара, с
които разполагах.
— Аз съм в края на престоя си тук — казах с извинителен тон, —
затова парите ми са на привършване. Останаха ми само петдесет
долара.
Хорхе Кампос изпъна нозе под масичката и кръстоса ръце зад
главата си, като килна шапка над челото си.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1