Почувствах прилив на възхищение към него. Предвидил беше
всичко, дори разписките за моя данък. Той помълча малко, сякаш
изчисляваше колко минимална е наистина печалбата му. Нямаше какво
да кажа. Аз също се заех с изчисления, опитвайки се да измисля начин
да намеря две хиляди долара. Помислих си дори наистина да подам
заявление за субсидия.
— Но сигурен ли сте, че старецът ще се съгласи да разговаря с
мен? — попитах аз.
— Разбира се — увери ме той. — Не само ще разговаря с теб, но
и ще ти покаже някои магии, за което ти, естествено, ще му платиш.
Тогава можете да се споразумеете колко да му плащаш за по-
нататъшни уроци. — Хорхе Кампос пак замълча малко, вглеждайки се
в очите ми. — Смяташ ли, че ще можеш да ми платиш тези две хиляди
долара? — попита той с този умишлено равнодушен тон, който
мигновено ме подсети, че е мошеник.
— О, да, без никакво затруднение — с убедителен тон излъгах аз.
Той не можа да прикрие възторга си.
— Чудесно момче! Чудесно момче! — възкликна той. — Значи
се договорихме!
Опитах се да му задам още някои по-общи въпроси за стареца,
но той твърдо ме отряза.
— Запази си ги за самия старец. Той ще е напълно твой — с
усмивка каза той.
После започна да ми разказва за живота си в Съединените щати и
за бизнеса, който въртял. Понеже вече го бях преценил като мошеник,
който не знае и дума английски, страхотно се изненадах, като заговори
на този език.
— Значи наистина говорите английски! — възкликнах аз, без
дори да се опитам да скрия удивлението си.
— Разбира се, момчето ми — каза той с тексаски акцент, който
подчертаваше през целия ни разговор. — Нали ти казах, че исках да те
проверя колко ти щрака умът. Бива си те. Наистина мога да кажа, че си
много съобразителен.
Английският му беше чудесен и ме забавляваше с шеги и разни
истории. Стигнахме в Потам за нула време. Той ме насочи към една
къща в покрайнините на градчето. Слязохме от колата. Той тръгна
напред и извика високо името на Лукас Коронадо.
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1