Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

(Виолета КириловаqNVDyn) #1

Откъм къщата се чу глас:
— Елате насам.
В задната част на малката колиба, върху козя кожа, постлана
направо на земята, седеше един мъж. Придържаше с босите си крака
парче дърво и го обработваше с резец и дървен чук. Закрепил здраво
дървото, притиснато между стъпалата, той го въртеше като страхотно
грънчарско колело, така да се каже. С нозе го въртеше, а ръцете му
работеха с резеца. През живота си не бях виждал такова нещо. Той
изработваше маска, като дълбаеше с извит резец. Забележително беше
колко ловко нозете му придържаха дървото и го въртяха.
Човекът беше много слаб; лицето му беше изпито, с ъгловати
черти, високи скули и тъмна кожа с бакърен оттенък. Кожата на лицето
и шията му беше изпъната до краен предел. Красяха го тънки,
увиснали мустаци, които придаваха на ъгловатото му лице зловещ вид.
Беше с много тънък орлов нос и свирепи черни очи. Напълно черните
вежди сякаш бяха нарисувани с молив, смолисточерната коса беше
сресана назад. Никога не бях виждал толкова противно лице. Като го
гледах, в съзнанието ми изникна представата за италиански отровител
от епохата на Медичите. При внимателно вглеждане в лицето му
реших, че най му подхождат думите „свиреп“ и „злокобен“.
Както беше седнал, придържайки с нозе парчето дърво,
забелязах, че костите на нозете му бяха толкова дълги, че коленете му
стигаха до раменете. Когато се приближих до него, той прекъсна
работата си и стана. Беше по-висок от Хорхе Кампос и кльощав като
върлина. Вероятно в знак на уважение към нас той нахлузи своите
гуарачес.
— Влизайте, влизайте — каза той, без да се усмихне. Имах
странното чувство, че Лукас Коронадо изобщо не може да се смее. —
На какво дължа удоволствието от това посещение? — обърна се той
към Хорхе Кампос.
— Доведох ти този млад човек, понеже иска да ти зададе някои
въпроси за твоето изкуство — каза с покровителствен тон Хорхе
Кампос. — Гарантирах, че ще отговориш най-достоверно на въпросите
му.
— О, няма проблем, няма проблем — увери ме Лукас Коронадо,
като ме измерваше целия със студен поглед.

Free download pdf