според личните ми впечатления, най-забележителната им черта беше
тяхната любезност и отзивчивост.
Пристигнах пред къщата на бащата на Игнасио Флорес и там
намерих човека, когото търсех.
— Чудя се защо Хорхе Кампос ме излъга, че те познава — казах
аз на края на разказа си.
— Не те е излъгал — убедено каза дон Хуан с тон на човек, който
оправдава поведението на Хорхе Кампос. — Той дори не се е
представил в лъжлива светлина. Взел те е за будала и е мислел да те
мине. Обаче не е могъл да осъществи плана си, защото безкрайността
го е надвила. Знаеш ли, че скоро след срещата си с теб той изчезна и
повече никой не го е виждал?
— Хорхе Кампос е фигура от най-голямо значение за теб —
продължи той. — Във всичко, станало помежду ви, ще откриеш нещо
като подробен пътепоказател, защото е много показателно за
собствения ти живот.
— Но защо? Та аз не съм мошеник! — възразих аз. Той се
разсмя, сякаш знаеше нещо, което аз не знам.
И спомням си, че в следващия момент се хвърлих в дълги и
широки обяснения на моите действия, идеали, стремежи. Обаче една
странна мисъл ме накара да осъзная със същата жар, с която се бях
обяснявал, че при определени обстоятелства може и да съм като Хорхе
Кампос. Намирах тази мисъл за недопустима и с цялата си енергия се
опитвах да я опровергая. Обаче някъде дълбоко в себе си не се и
опитвах да се оправдавам за това, че съм като Хорхе Кампос.
Когато споделих проблема си, дон Хуан се разсмя толкова силно,
че на няколко пъти се задави.
— На твое място аз бих се вслушал във вътрешния си глас —
отбеляза той. — И какво ако си като Хорхе Кампос, тоест мошеник.
Той беше мошеник на дребно, а ти си много по-изтънчен. В това е
силата на преразказа, затова и го използват магьосниците. Той те кара
да се докоснеш до нещо, което дори не си подозирал, че съществува в
теб.
Прииска ми се веднага да си тръгна. Дон Хуан разбра точно
какво чувствам.
— Не слушай този повърхностен глас, който те кара да се
ядосваш — повелително каза той. — Вслушвай се в по-дълбокия глас,
Виолета Кириловаqnvdyn
(Виолета КириловаqNVDyn)
#1