Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

първата ми среща с дон Хуан, което напълно ми бе убягнало — когато
ме възпря да си кажа името, той ме погледна проницателно и от самия
му поглед аз онемях. Имах да му кажа още безброй неща за себе си.
Можех часове наред да излагам знанията и достойнствата си, обаче
неговият поглед просто сякаш ме изключи.
В светлината на това, което бях проумял току-що, аз обмислих
отново всичко, което се случи тогава. Неизбежният ми извод беше, че
съм усетил спирането на някакъв тайнствен поток, който поддържа
самото ми съществуване; поток, който никога преди не е бил спиран
или поне по такъв начин, по който го направи дон Хуан. Опитах ли се
да обясня на приятели това физическо усещане, по цялото ми тяло
избиваше странна пот — същото бе станало и когато дон Хуан се взря
в мен с оня особен поглед; тогава не само че не можах да произнеса и
дума, но дори и една мисъл не ми идваше.
Впоследствие доста често размишлявах над физическото
усещане от това спиране, но не намирах никакво рационално
обяснение. Допуснах дори, че дон Хуан може да ме е хипнотизирал, но
паметта ми казваше, че той не ми е отправял никакви хипнотизиращи
заповеди, нито пък някакво движение, което да впримчи цялото ми
внимание. Всъщност той просто ме бе погледнал. Но именно
интензивността на този поглед сигурно бе предизвикала чувството ми,
че се е взирал много продължително в мен. Той просто ме завладя
изцяло и предизвика някакво смущение на дълбоко физическо ниво у
мен.
Когато най-сетне се срещнах отново лице в лице с дон Хуан,
първото нещо, което забелязах, бе, че той изобщо не изглежда така,
както си го бях представял през цялото време, докато го търсех. Бях си
изградил една представа за човека, когото срещнах на автогарата, и
всеки ден я доизвайвах, въобразявайки си, че си спомням все повече
подробности. В мислите ми той беше един старец, все още силен и
пъргав, но някак крехък. Останал бях с впечатлението, че е с къса
побеляла коса и много мургава кожа. Човекът пред мен обаче беше
мускулест и решителен. Движеше се не точно пъргаво, а енергично.
Стъпката му беше твърда, но в същото време лека. Той излъчваше
жизнена сила и целеустременост. Образът, който си бях изградил,
изобщо не съответстваше на истинския. Косата му беше по-дълга и не
толкова побеляла, колкото беше останала в представите ми. Кожата му