Carlos-Castaneda_-_Aktivnata_strana_na_bezkrajnostta_-_1622-b

също не беше толкова мургава. Бях напълно сигурен, че лицето му
беше с изострени, птичи черти, вероятно заради възрастта му. Но и
това не беше така. Лицето му беше пълно, почти кръгло. От пръв
поглед най-силно впечатление правеха тъмните му очи с особен,
играещ блясък.
Нещо, което напълно бях пропуснал в досегашната си представа
за него, беше атлетичното му телосложение. Широки плещи, стегнат
корем; нозе, здраво стъпили на земята. Никаква слабост в коленете, ни
треперене на ръцете. А аз бях останал с впечатлението, че съм
забелязал леко треперене на главата и ръцете му, като че ли е бил
притеснен и несигурен. Освен това си го бях представял висок около 1,
65 — поне седем-осем сантиметра по-малко от истинския му ръст,
както се оказа.
Дон Хуан нямаше вид да се е изненадал, че ме вижда. Исках да
му разкажа колко трудно ми е било да го открия. Щеше ми се да ме
похвали за тези титанични усилия, но той просто се усмихна
насмешливо.
— Важното не са твоите усилия — каза той. — Важното е, че
намери моето място. Сядай, сядай — покани ме той, като посочи една
от дървените каси под рамадата и ме потупа по гърба, но това не беше
приятелско потупване.
Аз го усетих като потупване, но той всъщност изобщо не ме бе
докоснал. Това привидно потупване предизвика у мен странно,
неустойчиво усещане, за миг то се прояви съвсем ясно, но изчезна
веднага, преди да съм осъзнал какво точно беше. На мястото му остана
обаче необичайно спокойствие. Чувствах се в пълен покой. Умът ми
стана кристално ясен. Не изпитвах никакви желания, никакви
очаквания. Привичната ми нервност и изпотяване на дланите,
съпътстващи целия ми живот, внезапно изчезнаха.
— Сега ще разбереш всичко, което смятам да ти кажа —
произнесе дон Хуан и ме погледна в очите по същия начин, както на
автогарата.
В обичайното си състояние аз бих сметнал такова заявление за
формално, по-скоро риторично, но произнесено от неговата уста, то ме
накара многократно и най-искрено да го уверя, че наистина ще разбера
всичко, което ми каже. Той отново ме погледна в очите с жестока
интензивност.